2|
6778
|27.04.2015
ХРАНА И ВИНО
Плодов сок със захар - забранено
Край на соковете с добавена захар. Плодовите сокове на българския пазар и в целия ЕС от утре, 28 април, трябва да са без добавена захар. В тях отдавна не се допускат и подсладители. Сладкото ще идва само от плодовете, вложени в соковете.
Брюксел забрани захарта в плодовите сокове още на 28 октомври 2013 г. Продуктите със захар, произведени преди тази дата, ще да се продават само до 28 април тази година. От сряда те не могат изобщо да присъстват в търговската мрежа. Занапред в плодовите сокове като добавки може да има само витамини, минерали и „добавки в храни“.
„Нито една от добавките в храни не е заместител на захарта и няма качества да придава сладък вкус. Те се използват по технологични нужди за регулиране на киселинността на соковете“, уточниха от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
Потребителите обаче трябва внимателно да четат етикетите. Директивата на Брюксел забранява добавянето на захар само в продукти, наричащи се „сок“. Захар може да има в продукти, наподобяващи плодов сок и обозначени на етикетите като например „плодова напитка“, „еликсир“ и т.н.
От браншовата асоциация допълниха, че преди влизането на ограниченията на ЕК, много от нашите фирми по своя инициатива са предлагали сокове без захар и са го изписвали на етикета.
„В соковете, които бяха с добавена захар, тя бе в минимални количества. В българската наредба за плодовите напитки бе разписано, че за регулиране на киселия вкус на плода е позволено добавянето на 15 грама захари на литър, а с цел подслаждане са допустими 150 грама на литър“, посочват специалистите. Добавянето на всякакви подсладители, като аспартан и други, също е забранено от години.
Междувременно едно от последните изследвания в ЕС за консумацията на сокове показва, че българинът пие най-малко плодов сок в целия ЕС. На човек от населението у нас се падат едва 9,4 литра годишно, в Германия - 34 литра, посочиха от асоциацията.
„Нито една от добавките в храни не е заместител на захарта и няма качества да придава сладък вкус. Те се използват по технологични нужди за регулиране на киселинността на соковете“, уточниха от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
Потребителите обаче трябва внимателно да четат етикетите. Директивата на Брюксел забранява добавянето на захар само в продукти, наричащи се „сок“. Захар може да има в продукти, наподобяващи плодов сок и обозначени на етикетите като например „плодова напитка“, „еликсир“ и т.н.
От браншовата асоциация допълниха, че преди влизането на ограниченията на ЕК, много от нашите фирми по своя инициатива са предлагали сокове без захар и са го изписвали на етикета.
„В соковете, които бяха с добавена захар, тя бе в минимални количества. В българската наредба за плодовите напитки бе разписано, че за регулиране на киселия вкус на плода е позволено добавянето на 15 грама захари на литър, а с цел подслаждане са допустими 150 грама на литър“, посочват специалистите. Добавянето на всякакви подсладители, като аспартан и други, също е забранено от години.
Междувременно едно от последните изследвания в ЕС за консумацията на сокове показва, че българинът пие най-малко плодов сок в целия ЕС. На човек от населението у нас се падат едва 9,4 литра годишно, в Германия - 34 литра, посочиха от асоциацията.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads