Ивановден е; празнуват стотици хиляди. Наздраве!

Народът вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца. Поставили жената в центъра на живота и семейството, те нарекли празника Женски водици, а ритуалите се изпълнявали само от жените. 

По-късно главни действащи лица стават именниците - Йоан, Иван, Иванко, Иваница, Иво, Иванка, Ваньо,Ваня, Джони, Жана, Нако, Янаки, Калоян, Калчо. Според традицията те насила се къпят в реката за здраве.

Още не е утихнала веселбата от Водокръщи (днес), светът е пречистен и обновен, и ето го, идва Ивановден. Празник в чест на Иван, кума на Богородица и кръстника на Спасителя. Един от най-джумбушките празници през Голям Сечко, казва известният етнограф Георг Краев.

За празника майките и съпругите им приготвят обреден хляб - петохлебие, който носят в църквата и оставят пред иконата на Св. Йоан Кръстител. Опята от попа, погачата се раздава на близки и съседи за здравето на именника.

На този ден виното прелива отвсякъде - повече, отколкото на Трифон Зарезан. Ракията също не е забранена от канона. На трапезата се слага специална пача от свински крака и бузи, подправена със сурова туршия и чесън и замразена върху варени яйца.

В миналото обичаите на Ивановден са били свързани с отколешните институции на побратимството и кумството.

На много места празникът е съпътстван от надбягване с коне, известни още като Ивановденски кушии. А в други селища в деня на св. Иван се организират маскарадни игри. Ергени се предрешват в старовремски женски дрехи, чернят лицата си със сажди, закачат момите, обикалят къщите и навсякъде ги посрещат с радост и с... вино.

На 7 януари в арменската църквата се отслужва заупокойна панихида за душите на умрелите.

Честито на всички именници – Иван, Ваньо, Иво, Ива, Ивайло, Ивелин, Йоан, Калоян!