Икономистът Щерю Ножаров определи проекта като комбинация от „математически абсурди, юридически парадокси и силни вътрешни противоречия“. По думите му една от основните проблемни точки е разминаването между прогнозирания дефицит и очакваното увеличение на държавния дълг.
„От една страна, в прогнозите до 2028 г. дефицитът е определен като 3% на касова основа. От друга страна, дългът нараства кардинално от 37,7 млрд. евро на 50,5 млрд. евро. Тоест, преминаваме психологическата граница от 35,2% от БВП дълг. Няма как двете неща да се случат едновременно“, коментира Ножаров в ефира на БТВ.
Той отправи критики и към начина, по който са разписани правомощията на Министерството на финансите и Министерския съвет. Според него с предложените текстове се позволява прехвърляне на разходи между различни ведомства без необходимото участие на Народното събрание.
„Така излиза, че не сме парламентарна република“, заяви Ножаров, като допълни, че възможността за увеличаване на разходни тавани само с постановление на Министерския съвет противоречи на принципите на бюджетния контрол.
Икономистът Владимир Сиркаров също определи параметрите на бюджета като изненадващи, но подчерта, че проблемът не е само в размера на дефицита, а в липсата на решителност за промени.
„За съжаление това са изненадващи числа и то не заради това, че ситуацията с публичните финанси е под сериозно напрежение, а заради това, че се правят няколко стъпки назад“, каза Сиркаров.
Според него правителството трябва да предприеме промени основно в разходната част, но избягва това заради опасения от негативна обществена реакция.
„Когато имаш пълно мнозинство, трябва да го направиш“, посочи икономистът.
Още по-критичен беше финансистът Никола Янков, който определи бюджета като „демонстрация на страх“ и заяви, че икономическата ситуация не оправдава толкова висок дефицит.
„България заслужава балансиран бюджет, защото в момента нямаме проблем – нямаме война, нямаме мигрантски вълни, нямаме пандемия, нямаме икономическа рецесия. Няма причина държавата да харчи близо 6% бюджетен дефицит“, коментира Янков.
По думите му основният недостатък на финансовата рамка е липсата на структурни реформи. Според него бюджетът просто увеличава разходите, без да предлага промени в начина, по който работи държавата.
„Бюджетът се взима такъв, какъвто е, умножава се по някакъв коефициент, за да се изхарчат още повече пари, и се представя пред нас. Няма съкращаване на разходи, няма реформа“, заяви Янков.
Той допълни, че липсват мерки за реорганизация на администрацията, въвеждане на нови технологии, ограничаване на неефективните разходи и оптимизация на държавните структури.
Критиките на икономистите идват на фона на очакванията Бюджет 2026 да бъде един от най-спорните през последните години заради високия дефицит и увеличаващото се задлъжняване на държавата. Според експертите основният въпрос остава дали финансовата политика ще доведе до устойчив растеж или отново ще отложи необходимите реформи за някога в бъдещето.
