Според управляващото мнозинство средствата са необходими за финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, чието изпълнение трябва да приключи до края на август, както и за гарантиране на социалните плащания и възнагражденията в публичния сектор. От управляващата коалиция защитиха необходимостта от поемането на нов дълг с аргумента, че той ще осигури финансова стабилност и по-добри условия за излизане на международните финансови пазари. Според тях заложеният лимит не означава автоматично усвояване на цялата сума, а създава необходим резерв, който да даде гъвкавост на държавата при управлението на публичните финанси. Управляващите посочиха още, че по-ранното емитиране на дълг може да позволи договарянето на по-изгодни лихвени условия.
Предложението предизвика сериозни спорове в пленарната зала. От Възраждане се обявиха категорично против новото задлъжняване, като според партията подобна политика ще натовари бъдещите поколения с допълнителни финансови ангажименти.
Критики отправиха и от Демократична България. От формацията поставиха въпроса за липсата на достатъчно яснота относно параметрите на дълга и механизмите за контрол върху бюджетния дефицит. Според тях съществува риск от натрупване на прекомерни задължения при недостатъчна финансова дисциплина.
Резерви имаха и от Продължаваме промяната. Бившият финансов министър Асен Василев заяви, че към момента липсва внесен редовен държавен бюджет и няма достатъчно информация за планираните приходи и разходи. По думите му наличните бюджетни постъпления са достатъчни за покриване на текущите разходи поне до края на лятото, а реалната необходимост от допълнително финансиране за проектите по Плана за възстановяване е значително по-ниска от предвидената.
Подкрепа за законопроекта обаче дойде от ДПС. От партията подчертаха, че държавата не може да си позволи забавяне на плащания към общини, пенсионери и бизнеса. Според тях основният въпрос не е размерът на дълга, а ефективното и прозрачно използване на привлечените средства.
След първото гласуване законопроектът продължава към следващите етапи на парламентарната процедура, като дебатът около необходимостта от ново задлъжняване и управлението на публичните финанси остава сред основните теми в Народното събрание.
