Б. Крачолов: Министър Рашидов да стане сезонен работник

Боян Крачолов е 12-токласник, далечен потомък на Пейо Яворовия род.  Увлича се от писането, но напоследък много повече от театъра (все пак именитият му предтец е бил и драматург). Как се подготвя един кандидат-актьор и какви са мечтанията му за бъдещето....

интервю на Ju_18

- От кога и как започна увлечението ти по театралното изкуство? Сам ли разбра, че имаш талант или някой ти подсказа?

- Никога не съм твърдял, че имам талант. А изобщо увлечението ми започна, когато бях малък – исках да разсмивам семейството ми, приятелите ми – въобще всички около мен. Оттогава всъщност искам да правя точно това – да мога да развеселявам околните. Или да ги натъжавам. Въобще да знам,че мога да променя състоянието им поне за час – два, да ги измъкна от омагьосания кръг вкъщи-работа-вкъщи-работа, да ги накарам да се замислят. И за да мога да видя какво е да си друг. Запалих се и от тогавашното „Клуб НЛО”. Нямаше случай да не съм седнал в петък и да не го гледам.

- В какви роли обичаш да влизаш? Tрагични или комични образи предпочиташ?

- Не мога да кажа точно какви предпочитам, всеки образ ми е интересен, всеки има някакъв чар.

- Защо толкова твърдо си се насочил към българския театър, въпреки че знаеш колко много артисти остават след време без хляб?

- Защото искам да остана в България. Тук са ми родителите, баби, дядовци, приятели – твърде много съм се привързал към тях, не искам да ги губя. Това, че много актьори гладуват, е абсолютно вярно. И все пак просто си ме дърпа натам.

- Опиши ни как се чувстваш на сцената? Познаваш ли сценичната треска?

- О, познавам я, и още как. Преди да изляза на сцена, не си усещам тялото, повдига ми се, пулсът ми сигурно достига неизмерими стойности... Тресе си ме на макс. Но изляза ли веднъж, набера ли инерция, чувството е великолепно. Сякаш летиш. Не мога да го опиша много добре. Имал съм случаи, в които забравям изобщо, че публиката съществува.

- А ходиш ли някъде на курс по театрално майсторство, защото предполагам, ще искаш да учиш в НАТФИЗ? С какво се занимавате там?

- Мда, натам съм се насочил. И да, ходя на актьорско. А там ни съдират от работа. И физическа, и психическа. Обикновено след репетиции имам нужда от няколкочасов сън, за да мога да се събера. В момента разиграваме етюди на различни теми.

- Какво всъщност представлява изпитът за НАТФИЗ?

- Изпитът се състои от три кръга, първите два са работа с текст – комисията дава различни задачи от типа на „сега го изиграй тъжно, сега си кажи монолога, сякаш е комедиен, сега го изиграй като изтривалка за обувки, сега като дакел със сенна хрема”, и така нататък. Третият изпит пък е песен и танц.

- Кои са ти любимите български артисти? Кои техни постановки харесваш?

- О, много са. И артистите, и постановките. Велко Кънев, Чочо Попйорданов (заради когото, всъщност, от малък се запалих по актьорското майстороство), Валентин Танев, Валентин Ганев, Малин Кръстев, Леонид Йовчев, Деян Донков, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Атанас Атанасов, Камен Донев, Иван Радоев, Иван Ласкин, Наум Шопов, Иван Бърнев, Христо Мутафчиев, групата на ИмпроТеатър ХаХаХа... Сто процента съм изпуснал няколко. Даже доста, май. От постановките любими са ми „Хъшове”, „С любовта шега не бива”, „Приятнострашно”, „Контрабасът”, както и още много.

- Имаш ли наблюдения върху чуждестранния театър? Можеш ли да направиш съпоставка между нашето и чуждото?

- За жалост нямам такива наблюдения. Вероятно чуждото е по-престижно, не не бих могъл да го квалифицирам, без да имам допир с него!

- Какво ти е мнението изобщо за българската култура и грижата за нея от страна на управниците ни?

- Грижа е доста силно казано. Имам чувството, че управниците ги е срам от театъра ни, и са твърдо решени да го премахнат. Или поне да оставят един. По-точно, да оставят сградата (на Народния, примерно), да го заградят, да не може никой да влиза, и да се извисява като паметник на някогашната култура. Актьорите могат да продават пуканки около него. Разбира се, не през цялото време. Сезонно. Не смятам, че в една нормална страна министърът на културата ще се отнесе към актьорите като към „сезонни работници”, както и да премахне щатните такива. Не е нормално. Защо тогава и министърът на културата не стане сезонен работник? Не на щат, разбира се. Като свърши сезонът, оценяват го според това какво е направил и, или взимат друг, или го наемат пак. Дразни ме и това, че заплатата на актьорите ще зависи изцяло от парите, получени от билети. „Трябва сами да се научат да изкарват парите си”, казва г-н Рашидов. Сякаш те са виновни, че прогресивно затъпяващото българско население ходи на театър все по-малко и по-малко.С няколко думи положението е доста критично. Според мен, Станислав Стратиев го е написал най-правилно: „Държавата се разведе с културата”.

- Как и къде се виждаш след 10 години?

- Не обичам да правя прогнози за живота си. Къде ще съм след 10 години, ще разбера тогава - след 10 години.

- Би ли се радвал да участваш в български филм и ако гледаш „Стъклен дом”, какво ти е мнението за него?

- Нямам нищо против да се снимам във филм. Но, за съжаление, не го гледам, просто защото не ми остава време.