Хорце, пиячка и президент ‒ нова година, нов късмет!

Топлите дни около Нова година сякаш бяха само камуфлаж. Тази снежна студена сутрин, последната „свободна” преди завръщането по класните стаи, отново ни напомня, че животът , уви, не е само купони, приятели, музика и дружни напивания, а наниз от задължения и досадни задачи. Но, за да не бъдем все пак толкова меланхолични, искам да хвърля един последен поглед върху поредната отминалата ваканция и най‒вече върху празнуването на Новата година. Сигурна съм, че за мнозина няма по‒хубаво преживяване от това да са с близките си авери на някоя голяма вила, далеч‒далеч от родителите си и още по‒далеч от уроците...

Реших да разпитам няколко тийнейджъри, напълно непознати един на друг как са празнували Новата Година със своите компании. Питах ги как са прекарали, какво им е направило най‒силно впечатление, дали са доволни и естествено какъв късмет им се е паднал от баницата (за тези, които не ги е домързяло да си направят такава). Пък вие, родителите, можете и сами да прецените дали си е заслужавало да оставите отрочетата си по празниците, за да си починете взаимно едни от други... :)

Александър, 17: Ау-у-у-у, аз съм ужасно доволен. Като за начало трябва да уточним, че нашите се изнесоха още на 29, следователно имах терен да спретна две предпартита до Новата година. Първата вечер викнах гаджето, всички знаем защо (ха‒ха‒ха‒ха). Вечерта беше тежка, но много приятна. Следващата пък бех в нас с френдовете, пияндурници такива, изпихме водката на нашите и домашарската. Хич не спахме и ако трябва да съм честен.... абе... погледахме малко „забранени канали” и надухме главата на съседите. Но това беше абсолютно нищо пред КУПОНА на 31‒ви. Събрали си бехме във вилата на братчед ми ‒ 30 души, от които само 5 момичета (оф, и те всичките заети). Алкохол имаше като за 40, но свърши още преди 12 часа. Драйфащи и тотално пияни май нямаше, което мен лично мноу ме изуми, ама си прекарахме зверски яко. Слушахме естествено само чалга ‒ това е музиката за купони и въртяхме яко кючеци. Във Facebook вече има снимки, така че, ако се интересувате, може да се „обогатите духовно” (смее се). О, помня даже, че някъде към 3 счупихме лампата в коридора.... Дано не го бият много, защото и няколко чаши си отидоха... Абе, ако трябва, ще съберем пари. Баница немаше, уви без късмет съм оттогава, ама кво от туй?! Ако трябва да обобщавам ‒ за 4 дни имам около 8 часа сън... Чувствам се като парцал, ама си заслужаваше... Ае, обичам ви и „За много години!” ;-) Отивам да спя.

Пешо, 18: Уникалната Нова година прекарах и много благодаря на всички за невероятното събиране! Всичко си беше по традициите. Първо спретнахме трапезата, доста огромна и разнообразна. 2 часа пекохме скара и се умирисвахме. Верно, малко я прегорихме, ама много вкусна се оказа. Момичетата бяха направили салати, а за алкохола събрахме по 30 лева от всеки. Имаше всичко ‒ като почнеш от уиски, водка, вино, ракия, джин, минеш през бирата, шампанското и свършиш с афтършок. Някои се понапиха доста, обаче мизерии нямаше. Трудно се сгъчкахме на масата, тъй като бяхме много хора, но пък вдигнахме мн яка наздравица ‒ имаме си в компанията едно момче, което прави най‒добрите тостове! Точноо, преди 12 часа слушахме президента (досега не бях виждал как 20 души могат да млъкнат за броени секунди, музиката да спре и в стаята да се чува само гласа на Първанов... доста абсурдно). Броихме и‒и‒и‒и.... ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!! Целувки, прегръдки! Още нещо, което ме учуди ‒ мобилните оператори не блокираха, успяхме да се свържем с всички родители и приятели. После спретнахме и едно хорце, не че го владеем де. Всички мятаха ръце и крака, но пък много се смяхме. Музиката беше чалга, но не само. По едно време даже слушахме химна на ЦСКА (заради домакина). А, да (смее се)‒ слушахме и „Иде сънчо от горица...”. Единственото гадно беше един съсед, който към 3:30 дойде да ни се кара (а тогава музиката беше почти изключена). Каза, че ако до 5 минути не се изнесем, щял да дойде да ни изнесе той ... с шутове. Естествено, ние момчетата, много се нахъсаме, ама оня олигофрен не слезе повече. Малко ни провали завършека на нощта, щото повече музика не се пусна, но пък аз съм извънредно доволен. А‒а‒а‒а баница имаше ‒ на мен ми се паднаха пътуванията, а на най‒големия ни комарджия му се падна печалба от тотото.... Ха‒ха‒ха, сякаш беше нагласено. Абе, късметите бяха супер! Желая на всички да продължаваме все така!


Мариела, 16: Нашата Нова година беше най‒странната в живота ми... Първо по някаква случайност се бяхме събрали САМО метъли, ама дивите метъли, следователно цяла нощ дънихме Мейдън, Металика, Джудъс, Аксепт и Моторхед. Не че нещо против имам. Аз също съм метълка, ама не толкова заклета, колкото тях. Никой не стана да танцува, всички клатехме глави като откачени. Второ, цялата кухня беше омазана с торта, не знам как, но чорапите ни станаха на гъз. Трето, някъде към 2 токът спря за около 15 минути... Това бяха най‒бавните ми 15 минути в живота! Никой не знаеше какво прави, къде пипа... (иууу) и изобщо къде е... По едно време някой тръгна да ми се нахвърля... О, боже ... беше гадно! Слава богу, после токът дойде и всичко продължи както обикновено. В 4 вече всички спяха като заклани, а на мен нещо ми щукна и станах да чистя... Ужасно странно, наистина... Не знам, не мога да кажа, че съм особено доволна, само знам, че няма да слушам метъл поне една седмица. А между другото тоя Първанов беше хипер заспал и вял. Не ми хареса! Баница... май нямаше... А‒а‒а... не грешка‒ имаше, обаче аз не я ядох‒ цялата беше омазана в торта...

Евгени, 18: Ние се накъркахме като идиоти, какво да ви кажа, мързи ме да ви обяснявам, мисля, че ви е ясно. Само няма как да не отбележа, че Данчо си направи ръката на гъз заради ракетите. Не знам, кво е правил, но докато уж палеше едната, тя му гръмна в ръката и му свали половината кожа... И оттам тръгна по Пирогов с приятелката си. Ние пък ‒ отидохме на чалготека. Сега, като се замисля, беше малко кофти да го оставим. Превиваше се от болка момчето, а ние кво ‒ мятахме си задника в дискотеката. Сори, братле, не трябваше, ама толко бяхме пияни, че едва ли можехме да мислим трезво и разумно.

Ралица, 16: Аз празнувах спокойно и по‒скоро релаксиращо, отколкото някво диво. Ама съм доволна, де. Бяхме с гаджето в една приятелка. Всъщност бяхме две двойки (и тя беще с гаджето). Гледахме телевизия, слушахме музика, отпускахме. Хах, гръмнахме шампанското и си говорихме. После легнахме да спим...

Мая, 17: Ние имахме интелектуална Нова Година. Играхме на кво ли не. Първо Скрабъл, после Асоциации, Филми. Научих и някви много забавни игри, като например тази: Всички се нареждат в кръг и пишат на едно листче името на известна личност (актьор, певец, музикант) или на анимационен герой или просто някой хиперизвестен. Листчето се сгъва и се дава на този до теб. Никой не трябва да гледа вече полученото листче. После всички вдигат листчетата си над главите. Всички останали виждат кой си ти, само ти не! Целта е, задавайки въпроси от сорта на „Мъж ли съм?”; „Пея ли?”; „От историята ли съм?”, да познаеш кой си. И е ултравесело и интересно. Аз бях Дон Корлеоне, Малката Русалка, Ани Салич и Буги Барабата (смее се). Играхме и на „Никога не съм”. Ама тази игра е доста по известна ‒ всеки казва нещо, което никога не е правил. Този, който го е правил ‒ пие. Естествено целта е да прецакаш някого от играещите, добре знаейки какво е правил. Освен това тази игра, много помага да опознаеш още по‒добре приятелите си. Мноу беше яко на Нова Година и адски много искам пак да се съберем, ама са тва даскало...

Иван, 17: А‒а‒а‒а, ми аз не помня, как съм прекарал‒ още не са ми разказали...

Ju_17