Плъзна нова дрога; разраства се като епидемия

Технологичното ни съществуване крие не само предимства и удобства за модерния тийнейджър, но и изключително много опасности, които водят към трудно поправими последици. Най–новата болест се появи се през последните няколко години. Наред с всички познати и вредни наркотични вещества, се оказа, че всъщност има и една съвършенно различна дрога, която може да доведе до неминуемо пристрастяване, а именно интернет–простраството.

По време на поредната скучна лекция в час на тема „наркотици”, за които, за съжаление, учениците знаят повече от учителите, вниманието ми беше приковано от тезата на нашата психоложка, че Интернет и компютрите водят до пристрастяване и болестни състояния. Първоначално реших, че се е изсилила и я погледнах недоумяващо, но преценката ми се оказа грешна. Все пак всеки би си помислил: „Интернетът–дрога? Да бе!”

Историята на едно 13–годишно момче, обаче, за което тя ни разказа, тотално ме порази и хвърли в смут. Става дума за седмокласник, чието по принцип първо и най–важно задължение би трябвало да бъде подготовката за кандидатсване в гимназия. Да, ама не. Това момче прекарвало 22 часа (!!!) пред компютъра. Представете си цели 22 непрестанни часа пред монитора и съответно 2 часа сън. Той обаче бил тотално пристрастен и не можел да си позволи да спи повече! Майка му (която абсолютно е за бой) носела парчета пица (че поне да хапне детето) и му ги навирала в устата, докато той не спирал да играе. Най–фрапиращото е, че даже нямал време да отиде до тоалетна , та уринирал в бутилка... А, когато майка му понечвала да дръпне шалтера и да изключи машината, момчето ствало агресивно, буйствало, треперело и разтревожената жена нямала избор (по нейните думи) и включвала отново захранването. В случай, че вземела да откаже, момчето моментално се изнасяло към близкия интернет клуб и там продължавало играта си. Някой би запитал: „Добре, а тая толкова ли е зле, та да не му спре джобите.” Но не! И от това имало изход, защото някаква фирма го спонсорирала, заедно с други, същите като него, които се ангажирали да играят определена игра като един вид задължение срещу заплащане. Последиците били такива, че момчето веднъж повторило класа, а на следващата година го изключили. И как няма другояче, при положение, че то определено било болно.

И това едва не е единственият случай – 19 годишен пък прекарвал по 17 часа в четене на Уикипедия. Добре, хубаво е човек да се образова и интересува, но едва ли това е единственият начин.

Фрапантните истории ме наведоха на най–различни мисли, най–вече за това, че явно интернет наистина става заплаха за съвременните младежи. Както и за онези родители, които позволяват на отрочетата си толкова дълготрайно киснене пред облъчващия монитор. Защото такива има и жалкото е, че на повечето не им пука особено. Сама съм свидетел на реплики от рода на: „Оправяй се сам; животът си е твой; ти си знаеш; прави каквото искаш.” Сподели ми ги мой съученик и аз донякъде се втрещих. Но той пък е горд – техните са го оставили и айде шапка на тояга, можел да прави каквото си иска... Не казвам, че постоянният контрол е върха на сладоледа, но все пак родителите имат отговорности, които вдъхват сигурност и дори и онези, които твърдят, че не го приемат, всъщност се чувстват по–сигурни чрез тях.

А иначе – всеки от нас използва компютър и това е абсолютно нормално. Стига да не е прекалено! Някои предпочитат непрестанното чатене и киснене из сайтове за приятели като Myspace и Facebook, други са запалени геймъри (между другото тях най–много ги грози пристрастяването), трети просто са киномани и теглят до дупка всеки новоизлязъл филм, четвърти слушат музика и така до безкрай – необятно е интернет пространството. Но все пак всичко трябва да е с мярка. Познавам и други случаи на хора тотално отчуждени от обкръжението им. Те са до такава степен вглъбени в себе си, че си създават свой собствен свят в интернет, където са царе сами на себе си.

Но да не забравяме, че всичко това е условно, животът наоколо съществува и не трябва да се изолираме. Все пак има и толкова други неща сред нас! Наистина ми е тъжно за такива хора. До ден днешен не се знае какво е станало с 13–годишния, нито пък дали се е излекувал, но едно е ясно – интернет наистина може да се превърне в болест, даже в наркотик.

А вие в момента къде се намирате?

ju_16