Васил Терзиев: Досега потенциалът на София се разпиляваше. Ние ще го реализираме

“Успелите хора трябва да връщат на обществото, да дават обратно. Когато си постигнал личен успех, следващата стъпка в успеха е това да го пренесеш на други, да научиш други хора да бъдат също толкова добри, да си отговорен към обществото. Защото когато само ти се развиваш, но никой около теб не се развива, качеството ти на живот не е толкова високо, колкото би могло да бъде. По-добрите общества са тези, в които всички хора работят заедно по реализацията на някоя смела идея. Това, което ме натъжава, е да виждам как се разсипва потенциалът - потенциалът на една компания, на един човек, на един град. И аз много вярвам, че София има потенциал да бъде много повече - и като бизнес дестинация, и като туристическа дестинация, и като място за живеене. И ми се иска този потенциал да бъде реализиран”, заяви Терзиев. Според него опита в управлението на хора и процеси, което притежава е ценнно за достигането до общи решения. “Намираш участници във вземането на едно решение, стараеш се да има дългосрочна стратегия, да има път към реализацията и инструментите, хората. Но нивото на отговорност е по-различно, както и нивото на прозрачност - все пак това не са твои пари, това са средства на гражданите”, обясни Терзиев. 

Фокусът прозрачност, ефективност, дигитализация

Терзиев обясни и защо дигитализацията заема важно място в неговата програма за управление. “Искаме да отворим максимално много данните на общината и да имаме по-прозрачен процес - и какво се случва, и как се харчат парите на общината. За нас фокусът прозрачност, ефективност, данни, дигитализация са важни като част от пътя да реализираме всичките други идеи, които сме заложили”, обясни той.

На въпрос кога ще има дигитална община, Терзиев каза, че той и екипът му вече са готови с първите стъпки. Кандидатът за кмет има прототип на приложение, което събира всички услуги на едно място - синя и зелена зона, местни данъци и такси, подаване на сигнали, информация за аварии и ремонти. “Всички общински услуги трябва да ги направим достъпни - една част е насочена към гражданите, има дълъг списък и към бизнеса, ще облекчим административното бреме - неща като електронно строително разрешение, за което от много време се говори, но което още го няма. Това е наш ангажимент”, добави Терзиев        

Голяма цел на София

Според Терзиев и София и България страдат защото нямат обща визия и поставени цели. “Нещата, които ни обединяват, са много повече от тези, които ни разделят, и ако изпадаме в политическо дребнотемие, то е именно защото нямаме такава дългосрочна цел, която да ни обединява. Бих искал София да бъде регионален бизнес център, място, където се развиват високи технологии, където надграждаме това, което сме изградили като IT сектор, да намираме все повече и повече области, в които можем да изграждаме производства и бизнеси с добавена стойност. Говорим за технологични паркове, за индустрии на бъдещето, за такъв тип производства с добавена стойност, което означава няколко неща: първо, че трябва да имаш идея, че искаш да ги развиваш; второто е да работиш с всички заинтересовани страни и такива участници, които могат да помогнат в този процес така, че да имаш предпоставките да ги привлечеш. Идват и последните две парчета от пъзела - активна работа на общината, за да накара всички тези инвеститори да се чувстват добре дошли и да им отваря вратите, да прави лесен пътя им, в избора и установяването им тук. И четвъртото нещо е да разкажеш тази история”, каза той

Терзиев даде за пример столицата на Португалия, Лисабон. В последните десет години градът инвестира много в своя бранд като нова дигитална столица на Европа. “Оформи се като място, което е изключително добро за стартъпи, за дигитални номади. А София всъщност е доста по-развита в много отношения като инфраструктура, като компании, като човешки потенциал, но не избра да инвестира 10 години в това да изгради този бранд и да се наложи като мястото, където се случва магията. Маркетингът е доста съществена част. Важно е какво има в опаковката, но и опаковката е важна”, обясни Терзиев.

“Топлофикация”

"Общинските дружества са много по-зависими от Общинския съвет, отколкото от кмета. Затова е важно хората да изберат номер 85 на 29-и октомври и да спрат да ни питат какво ще правите и с кого ще го правите в Общинския съвет. Дайте ни инструментите да можем да ги решим така, както сме ги заложили в нашата програма, и ще имаме много лесен отговор на този въпрос. За “Топлофикация” - дружеството е силно задлъжняло - 1,8 млрд., догодина се планира още по-голяма загуба. Никой не може да отговори защо цените на газа падат с 50-60% спрямо миналата година, сметките за парно растат с 40 %, а загубата се увеличава. Може би защото генерират най-скъпата електроенергия в държавата, може би защото има течове на входа, на изхода и по средата. Това дружество трябва да бъде управлявано отговорно и тази корупция, която цари вътре, и това източване да бъде прекратено. Да се работи с държавата да му се прекрои дългът, тъй като в момента единият воденичен камък е, че то плаща 200 млн. лихви по дълговете си, тоест горе-долу колкото му е загубата. Има достатъчно примери за това, че топлофикациите могат да не са губещи, включително и в България, така че няма нужда дори да гледаме в други страни".

Ще се повишават ли данъците?

"Няма да пипаме данъците, преди да докажем, че можем да управляваме добре финансовия ресурс, който има в момента. Има 600 млн. капиталова програма, която се изпълнява на 65-70%. Тоест там има пари. Има стотици милиони несъбрани задължения, идентифицирали сме други места, където може да се допълнят приходите с 50 до 100 млн. Първата и най-важна стъпка за нас е това, което го има като наличен ресурс, да бъде управлявано правилно, да бъде ясно защо и как се финансира определен проект, как се управлява всичко".

Могат ли да с популярни ли са добрите мерки

"Добрите мерки са непопулярни, защото те ни променят навиците, те ни бъркат в джоба. Но въпросът е дали ти имаш увереност, че парите ти отиват по предназначение, дали си убеден, че отиват в правилния проект, този, който ще даде най-много стойност на града ни, ще качи нашето качество на живот.

Не можеш да се харесаш на всички и да удовлетвориш всички. Това е част от политическата зрялост и истинската амбиция да реализираш нещо. То се случва по-лесно когато си склонен да говориш за непопулярните теми и да имаш непопулярни мнения, тъй като най-лесно е да кажеш “нищо няма да пипаме, нищо няма да променяме”. Трябва да имаш наистина добър процес на въвличане. И по време на планирането, и по време на реализацията на проектите - независимо дали са по-дългосрочни, или по-краткосрочни. Сега се вземат решения, без да се говори с всички заинтересовани страни, после се чудим защо резултатът не ни харесва".

Градският транспорт

"Не мисля, че темата да накараме хората да слязат от колите да е била някога много централна. До момента основните инвестиции са били в улесняване на автомобилния трафик - нещо, което би продължило с довършването на втори, трети градски ринг, с довършването на околовръстното между “Бъкстон” и “Люлин”. Всичко, свързано с автомобилния трафик и облекчаването му, ще продължи. И това е важно да се знае. Никой на нищо няма да дърпа ръчната спирачка, както плашат някои от нашите политически опоненти, че ние, като дойдем, и изведнъж всичко ще спре. Ще продължи. Даже ще стане по-бързо и по-качествено.

Това, за което ние наистина бихме работили, е да развием градския транспорт, така че да стане значително по-удобен, по-достъпен и по-бърз. Когато това се случи, ще може повечето софиянци да изберат да слязат от колите си.

Градският транспорт е социална услуга и трябва да се гледа на нея като такава. Но това у мен буди неразбиране - как така се съчетава социална услуга, която е дотирана, и в същото време имаш частен оператор, който успява да реализира печалби и който работи с различна икономическа рамка от тази, с която работят общинските оператори.

И другото важно нещо - да извадим паркирането от ЦГМ. Защото в момента всички пари от паркирането, реално отиват за дотация на транспорта. Общината ще продължи да дотира транспорта, но е важно поне чисто финансово да разбираш къде отиват парите. Бихме възстановили “Паркинги и гаражи”, както е било преди време, за да е ясно къде отиват парите за синя и зелена зона, каква е инвестиционната програма на това дружество, изцяло прозрачно. И да можеш, когато вземеш един финансов отчет, да можеш да го разбереш".

“Софийска вода”?

"До 2034 г. имаме концесия на “Софийска вода”. Един от приоритети ни ще е да седнем с “Veolia” и като партньори да намерим път към това те да увеличат капиталовата си програма, за да може да се реализират повече проекти в областта на ВиК. 30% от територията на София и 10% от населението нямат канализация. Предвид претенциите ни да сме европейска столица от XXI век това е тема, която трябва да приключим, също като тази за детските градини".