Р. Леонидов: Съдбата на България не е в ръцете й, изборите – ДА!

- След една мъчителна и бездуховна 2015 г. влизаме във високосната 2016. Разчиташ ли отнейде да се появят известни симптоми за духовно възмогване, за които да се „хванем”, или все така ще тънем в безидейност, във всестранна нищета…

- Да, следващите дванайсет месеца ще са заключителна фаза на цяла поредица от регионални и световни събития… Битката за целостта на Украйна приключи – колоната на тежката руско-украинската ненавист временно е спряна от движение и е вдигната на дървени трупчета, страната на практика е поделена, но заради икономическата криза ще паднат политически глави и главанаци, както  в Киев, така и в Москва. Инфлацията, стоковият дефицит и рязкото масово обедняване може би ще вразумят лидерите на двата братски народа и те ще стигнат до историческо споразумение, или галопиращите проблеми ще ги довърши финансово и морално.  Ако ембаргото срещу Русия продължи и след май-юни, Путин може и наистина да се паникьоса, макар че е студенокръвен тип държавник, с хладен ум и горещо кагебистко сърце. Той отдавна смекчи тона – говори с намеци срещу светлите намерения на тъмния човек в Белия дом и в нежните му упреци има наистина истини, както и, разбира се, дежурните полуистини. Оказа се, че ембаргото е повече от ефикасно,  особено проверените в годините на Студената война механизми за сваляне цената на петрола – така рухна СССР, така временно умря неосталинизмът на Брежнев, но при Путин е отново във възкресение. Във всички случаи бъдещето на култа към Путин, както и личната му физическа участ са поставени на небивал досега риск..

- Защо смяташ така?

- Защото той по-добре от всеки друг човек на планетата познава реалната картинка на руската икономика. И знае, че планетарното производство на шистов газ и износът на щатски нефт вече поставят Русия пред огромни вътрешни проблеми.  И че грандиозните валутни запаси в хазната на Кремъл се топят всеки ден. И ако не тази година, то през 2017 г. това скоростно стопяване може да докара нещата дори до смяна на караула пред мумията на Илич. Е, това може и да не се случи, разбира се, и едва ли ще бъде допуснато да се случи, но при условие, че Вашингтон и Москва си разпределят сферите на влияние в Близкия Изток. И го преформатират. Затова си мисля, че тази година е част от финалната фаза, с която завършва един продължителен деветгодишен цикъл, след който започва започва поредното обещаващо начало…

- И какво ни обеща това начало?

- Нищо хубаво, макар че всяко начало по принцип е обещаващо. Преди това начало ЕС трябва да се справи с мигрантите, сърцето на европейската икономика – Германия - да бъде предпазено от масивен заден инфаркт, Турция да бъде прикоткана, за да не пуска повече бежанци към безсърдечната система на повечето уплашени християнски държави. Има значение в края на октомври дали новият американски президент се казва Хилари Клинтън или Доналд Тръмп. Тези промени, макар и да изглеждат формални, ще имат решаващо значение за страната ни и за планетарното ни бъдеще. Но те, процесите, ще тръгнат след  февруари 2017, когато новите домакини на Белия дом ще встъпят в длъжност.

- С други думи – тази високосност няма да е от особено значение…

 - Предстоящата ни месечна дузина може и да е високосна, но човечеството като цяло едва ли заради нейната високосност най-сетне ще придобие осъзнато желание за духовно извисяване или повече мъдрост в приложен план. По-скоро то ще продължи да зяпа с увиснало чене онова, което го сполетява - имам предвид най-вече озадачените и леко ошашавени народи от богатата и цивилизована част на Европа. За тях комфортът, колкото и несъвършен, но мечтан от повечето държави като нас, приключи. Застрашен е не само битовият им уют, но и продължилият до 2008 г. порядък. Застрашена е системата им от цивилизационни правила, навици, подредби, душевни механизми и пр. Затова, според мен, 2016-та ще е преходна и ще продължим да се въртим в геополитическите центрофуги, познати ни от лани. При всички случаи дотогава ще сме в деветия кръг на поредното изпитание.

- Деветият кръг? Звучи почти по Данте, като в ад…

- Ако днешните западни лидери знаеха кой е Данте, нямаше да има нужда им се обяснява, какво означава предупреждение към властта в достъпна за нея форма… Спомнете си за геополитическия рай, настъпил след разведряването и ядреното разоръжаване, след края на Студената война. Този рай приключи на 11 септември 2001 г. Последваха години на нов застой, нови руско-американски вечни дружби, общи интереси и общи врагове, в лицето на терористите, на борците за независимостта на Чечня и на прововерните чеда на Ал Кайда. Сетне дойде финансовата криза през 2008 г. , която разклати, но не срути новия световен ред, ала окончателно го превърна в глобалистичен хаос, експлозивен продукт на банкерския капитализъм, погребал завинаги индустриално-ресурсния си предшественик, доживял до средата на ХХ век.

- А Арабската пролет, чиито клонове и клонинги нацъфтяха и вързаха след нея?

- Арабската пролет ни изпъди от обезчестения геополитически рай, обладан от фалшивия мир, и направо ни запрати  в чакалнята на поредното световно чистилище. Идеята на белите й бащи, че фанатиците бързо ще се корумпират, по подобие на сталинистите, и бързо ще бъдат принудени да се съобразят с големите играчки на западната цивилизация, засега не само не се случва, а обратно – християнската ни цивилизация се превърна в играчка на ислямистките сатанински сили. Новото изобретение на секретните лаборатории се оказа адски агресивна, самоуправляваема се биологическа бомба за масово поразяване. В крайна сметка лъсна уродливият гъз на опашатото ни лъжехристианство, проповядвано от лъжедемократите и прилагано с лицемерно смирение и безбожна богоугодливост. Целият мит около тъмния стопанин на Белия дом ще рухне много скоро и едва тогава, ние, европейците, ще осъзнаем, какво точно ни се е случило. Но ще бъде късно да променим нещата, защото пред нас има само един избор – или да минем през предстоящия ад, който ни очаква с нетърпение, или да останем във все по-тясната душегубка на чакалнята, докато пред нас се появи друга възможност, друг вид изход.

- Каква е същностната разлика – като последствия –  между двата варианта?

- Едното е щастливо измъкване, благодарение на стеклите се обстоятелства, самоутеха, че и този  път ни се е разминало, защото така е трябвало да стане – това означава отново безмозъчен и бездуховен разплод и нищо повече. Другият вариант не е изход, а вход  – жесток, мъчителен и много болезнен, но личен, индивидуален, безценен опит в колективната ни вяра, надежда и любов. Този обществен опит ще ни държи влага поне 100 години и ще ни изкачи – отново мъчително – на ново ниво в спиралата, наречена духовно усъвършенстване… И двата случая са възможни  – и временно спасителният, безгрижно игрив, живуркане по биоинерция. И другият, да го наречем ново-времевият, изтощително-продължителният. Но и при всеки от тях няма да има нищо случайно – ала как да го обясниш на пълзящата паплач…

- Какво по-точно…

- Ами, че изходът на истинското спасение минава през входа. И че само качественото натрупване ще доведе до преломни като количество промени. И само те ще предизвикат необходимото мозъчното сътресение у безмозъчната ни цивилизованост. Засега това е само теория на вероятностите –  непредвидено и непредсказуемо, но логично притеснение – всички и у нас, и в Америка си викат, да му мислят германците, сякаш глобализмът не ни превърна в  скачени съдове… Но тези сегашни и предстоящи глобални сражения между християнските принципи и антихристиянските дела на лъжехристияните са неразбираеми за малкия човек. Той отдавна се грижи единствено за собствената си нищожност. На Запад малкият човек си гледа комформисткия битов и душевен комфорт, а на Изток се сражава с житието си на оцеляващ жител, загрижен за дневната си порция водка. От такъв прост материал сложен строеж на световното битие няма как да се получи. Лидерите на света, които преминаха през прозренията на Втората световна война, отдавна са щастливо мъртви. Сегашният лидерски дефицит оставя всички християнски народи, нации и племена без умни и мъдри водачи. А без техния колективен ум и без техните екипни действия няма как новото човечество да бъде доведено до диханието на качественото натрупване. И да прескочи неговия критичен праг…

- Не залагаш ли прекалено много на автентичното християнство и провала на неговите ценности в глобален мащаб – все пак обективните опасности идват от използването на религията за политически цели…  

- Някога християнската философия се е налагала с огън и меч, но днес без никаква духовна и физическа съпротива първите политици на епохата се отвърнаха от клетвите си пред Библията и Бога. И вкупом станаха заложници на Антихристите в Белия дом и в Кремъл. Християнското учение, което някога е завладяло умовете и душите на народите  в Европа, в двете Америки, Австралия, та чак до Океания и в почти цяла Африка, това учение днес е безсилно да промени поведението както на примитивните си последователи, така и на циничните си предводители. Светските световни и религиозни лидери са пълни бездуховници, безсъдържателни умове,  устремени единствено към цената на материалната печалба, на осребрената почит и благоденствие, но не към ценностите на цивилизацията ни.

- Аргументирай, ако обичаш, тези твърдения…

- Какво имаме днес? Един показен, празнодумен уж вселенски патриарх, който лично присъства на откриването на неговия бюст-паметник, сякаш не е раб Божий, не е смирен Божий служител, а е комунист и атеист като  Леонид Илич Брежнев, триждий герой на Съветския съюз. Остава само да си пусне дълги вежди и да си ги сресва като Илич със специално гребенче. Или да вземем политизирания елит на православие в Русия, който обслужва авантюристичните комплекси на новия самодържавец, безбожник и безусловно злокобен бес. Тази негова църква, изградена и поддържана по подобие на руската имперска самодостатъчност, е стиснала за гушите по-малките автокефални православни църкви, и ги има за свои руски фондове за въздействие. А какво да речем за прекрасното празнодумство на популистките видове протестанство – те обявиха, че ако Бог ти е дал дарбата да работиш и да печелиш, работи непрекъснато и печели непрекъснато, освен когато се молиш. Печели, докато задоволиш потребностите си. И помагай на другите, които искат да работят, но нямат твоя талант да правиш пари. И това реформаторско вместилище роди организирани и модернизиращи се държави и общества, преобладаващо съставени от скромни, старомодни и дори твърде догматично възпитани моралисти. Благодарение на този протестантски морал преди повече от 200 години Америка започна и достигна своя зенит в замогването и просперитета. До онзи исторически момент, когато в същата тази, но вече доста променена Америка, бе обявен девиза: „Алчността работи!“ И потребителските урагани пометоха завинаги рационалното, морално начинание и превърнаха чедата на бившите робовладелци в поробени от алчността си черноработници, обсебени от изолационния си егоизъм и глобален вождизъм. Политиката на Америка, с която тя успя икономически да срази империята на Злото, вече 25 години след глобалния си успех, е обсебена от Злото, от антихристиянското си езичество – Бог е Доларът и няма друг Бог, но ги има и другите валути.  

- А каква е преценката ти за днешното състоянието на католицизма?

- Католицизмът днес също е повече култ, отколкото жива всекидневна култура, дори сред бедните латиноамериканци. Той е повече зрелище, повече средновековен ритуален театър, натруфен маскарад за възрастни, натруфен, подобно на православния клир. Слава Богу, поне папската институция все още има някакъв респект, но повече морален и препоръчителен за политическите елити, отколкото с някакви реални възможности за влияние. Папата не може дори да повлияе на  папството си да избира праведни и блажени политически пастири, който да учат на мъдрост, скромност, порядъчност и чест. Католитическа катедралност през последните десетилетия излъчи от средите си поне двама достойни мъже, умници, паметни люде, но и те не успяват, дори с изключителния си пример, да спрат настъплението на бесовете сред бизнеса, на търговията с плът, кръв и наркотици в Храма на хората християни. И сегашният Папа е много позитивен духовен пастир, Бог да го поживи, но и той е нещо като почетен председател на ООН – световно известно име, от което световната олигархия, корпоративна мафия и банкерски лобита нямат ни срам, ни страх, дори не го зачитат и за пет цента. И трижди по-свестен и по-прозорлив папа да се възкачи на папския престол, няма да му дадат възможност да оглави Световното правителство в сянка. Защото нито обкръжението му е готово за подобни  промени, нито световните политическите промени са готови да се вслушат в светостта на надматериалното му верую.

- И сега как да завършим това интервю?

- С началото. Казват, че през високосна година не трябва да се започват нови кроежи, да не се местим в нова къща, да не си сменяме досегашната работа. И досегашната държава. Тоест да не правим резки движения, а както е модно да се рече – устойчиво да устоим на идващите промени. Съдбата на България не е в нейните ръце – зависими сме от цената и количеството на руския газ, от Брюкселските валутни инжекции, а при евентуална агресия ще се надаме на защита от страна на НАТО. От нас зависи само едно – в края на тази година да си изберем авторитетен, а не авторитарен държавен глава, с международна легитимност, интелигентен, с услужлив ум и дипломатически дарби. И в началото на следващата – българска жена за премиер – с европейска визия, с мъжки характер, с буден и безстрашен ум, която да се обгради и подкрепи с  елитни български синове… И в тандем с новия президент да бъдат не само готови, но и отлично подготвени да преведат страната и населението й през позора и величието, които ни очакват…