Гърди си с рози и суджуци накичи - президент ще станеш ти

Така изглеждаха нещата с участието на Цветан Цветанов в розобера. Бай Тошо жънеше, Станишев се покатери на комбайн, що Цветанов да не събира розов цвят? Важното е да си близо до народа. Ще кажете: розите са символ на България. Така е и Цецо го знае. Освен това знае, че освен за парфюми, розата помага и при констипация. Това е, когато няколко дни се напъвате та чак очите ви ще изкочат, но без резултат. И понеже от известно време в ГЕРБ се забелязват симптоми на констипация, Цветанов се появи в розовите масиви. Нещо повече от символ, като имаме предвид за какъв лек се ползва сладкото от рози...

Има поне две причини да избера този увод. Посещението на първенци от ГЕРБ и министри на празника на розата и откриването на музей, посветен на бизнеса с розово масло - от една страна. От друга страна Цветанов уважи и празника на Горнооряховския суджук, което също е знак, който трябва да разчетем. И понеже пиарите на управляващата партия разчитат предимно на картинки и звук, не ни остава друго, освен да се досетим, че е започнала кампанията за презиентския пост.

 

Тръгнат ли големците сред населението, значи, че го подготвят за избори. Ела ме с рози накичи... Стари градски песни, спомени и лафове за светлото бъдеще.

Това ли е новият звезден тандем на ГЕРБ? Двамката нямат нищо против, напротив...

 

Розоберът и суджукофорумът бяха ясен знак, че вторият в партията на Борисов много иска да стане първи в президентството. Толкова много, че се накичи с розови венчета като кръшна таитянка пред американски туристи.

 

Дали Бойко Борисов е поръчал този сюжет, ще разберем скоро. Колкото и да пазят в тайна кандидат-президенстката двойка, информация ще „изтече” първо в определени, а след това във всички медии. Тук е така. Самият Цветанов заяви онзи ден, че в ГЕРБ били наясно кой ще е кандидатът, но щели да го кажат след два-три месеца. Веднага почнаха залагания дали не е кметът на Бургас, който бе с премиера в Брюксел. Или някоя скрита лимонка, около която да се обединят патриоти плюс част от реформаторите. Летни гатанки в сезона на отпуските. На Цветанов обаче толкова много му се иска да е той скритият коз, че вече не може да прикрива сполетелия го нарцисизъм. Казват, че себелюбието спохождало по-често интелектуалци, оказали се във властта, но ние сме страната на изключенията. Тук всеки политик се обича до степен да си посегне. Цветанов сред рози и суджуци бе точно това – човек, взел се насериозно и повярвал, че му отива върхът.

 

И Плевнелиев уважи розобера, което Цветанов очевидно е забелязъл и включил в тактиката си.

 

Рози и суджуци. Такива „скокове” на политическия терен са описани още от Цицерон в Римската империя. Покрай тайните съзаклятнически вечери с преяждания и епични повръщания, древният философ разказва и за различните методи да се изкачиш до върха на политическата пирамида. Знанията, моралът и честността не са сред силните оръжия в тази надпревара. И без да е чел Цицерон, Цветанов е разбрал това. И докато великият Марк Тулий описва цялата политическа извратеност с огромна доза сарказъм, то при Цветанов нещата са съвсем сериозни – преследване на изгодата  до дупка. За него това освен самият пост, означава и поне още пет сигурни години в политиката. И не го прави за себе си, да не си помислите – прави го за народа.

 

На латински Цицерон се изписва Cicero, което с малко повече въображение се приближава до нашенското Цецо. Но не само това свързва двамата мъже. Цицерон е известен със своите трактати, един от които е „За оратора”. Самият Cicero, е произнасял речи в сената и съда, които събирали стотици римляни да се кефят на красноречието му. Цветанов може и да не е плод на известна ораторска школа, но не спира да опитва върху нас. Дори, когато е на път да откаже всички слушатели, пак не се отказва. За роднините и съпартийците му това може да мине за упоритост, но пред останалото население е нещо съвсем друго. Цицерон го е обобщил: Често човек няма друг враг, освен самия себе си.

 

Да, Цветан Цветанов смята, че е достоен за държавен глава. Отрича категорично, но Цицерон има готова мисъл и за подобно поведение: Не вярвайте на човек, който твърди, че не се стреми към висок пост, защото именно той е най-тшеславен от всички други. Цецо, Цецероне наш...

 

Кампанията с розите и суджуците е само началото на неговия замисъл да спечели благословията на Първия и да стане държавен глава. Филипиките му вече ни връхлитят от медиите и са по-страшни от покачилото се ниво на Сена в Париж... През последния месец са излъчени над 12 интервюта с него, а мнението му по различни теми е тиражирано в над 100 медии. Няма ден без него в дома ни. При това е отсъствал от страната повече от седмица... Медийни рекордьори като Красимир Каракачанов, Румен Петков, Георги Първанов, Нешка Робева и Любен Дилов-син вече му гледат само номера на фанелката.

 

Между Cicero и Цецо има обаче и някои разлики. Cicero през целия си живот разчитал на разума у хората, а Цецо на липсата на разум у хората. Кой печели? На 7 декември 43 г. пр.хр. по заповед на Марк Антоний Цицерон е убит. Главата и ръцете му са отрязани и заковани на трибуната на Римския форум, където висяли месеци наред, докато се разложили напълно.

 

При Цветанов е обратното. Той печели и от най-големите си гафове. Спомнете си нападките на Цветанов срещу четирима медици от Горна Оряховица за смъртта на новородено дете. Прокуратурата сне всички съмнения от лекарите, но Цветанов вместо да се извини или да бъде поне порицан, продължи преспокойно политическото си извисяване. Вярно, че премина през „теста” на българската прокуратура, който има свои особености, но пък това му даде основание да се изживява като мъченик и жертва. Освен това в периода на лишения успя да се съюзи задкулисно с някои от големите си врагове (един от вариантите за политическа кариера, описвани и от Цицерон) и да предаде част от професионалистите, изнесли успехите му на гърба си (похват, също описан от Цицерон). Това му умение може да се окаже конят, който да го изведе до „Дондуков” 2. Дали до него ще е „кобилката” Десислава Танева  (както шушукат гербаджии в парламента) или някоя друга – все тая.

 

Цицероне, Cicero, две хиляди и кусур години след кървавата ти кончина наш Цецо опроверга любимите ти четири принципа: да се говори правилно, ясно, красиво и в съответствие със съдържанието. Опроверга ги без да ги е знаел, но затова пък категорично. Което е своего рода някакъв талант... Плюс Веско Маринов, естествено, който огласи пътя на цецовия ПР.

 

Рози и суджуци, суджуци и рози. Такива са чревните движения в българската политика. Дотрябва ли ни умен и достоен човек за висок пост – появява се някой Цветанов.

Но като не сме имали Цицерон, ще преглъщаме каквото ни пробутат.

 

Огнян Стефанов