Професия „Избори” – партиите купуват законно гласове за над 25 млн. лв.
О, наистина? Подобно твърдение е изпразнено от съдържание за всеки, които има по-близък поглед върху политическият процес. Не е нужно да обръщаме внимание на корпоративния вот, пазаруването на гласове в циганските махали или разнасянето на партийни пликчета с хранителни продукти в селата. Купуването на гласове по време на избори у нас е напълно законно, дори се прави с държавни пари.
100 000 СИК-аджии с държавно заплащане
Нека започнем от най-очевидната трудова заетост по време на избори – тази на членовете на секционни избирателни комисии. Сметките показват, че за парламентарни избори в България се организират около 12 000 секционни избирателни комисии, всяка от които се състава от около 8-9 души, в зависимост от броя на избирателите.
Грубо броят на членовете на секционните избирателни комисии за всеки вот е около 100 000 души. Ако някой не знае как се набират тези членове – партийните ръководители по места ги излъчват, като правят свои предложения или изпращат свои представители. Членовете, разбира се, имат право да гласуват. Така върху оправданието на политическия плурализъм, партиите прибавят 100 000 сигурни гласа към своя резултат.
Защо сигурни ли? С решение на ЦИК от 26 януари 2017 г. се определя заплащането на членовете на СИК – председателите получават 64 лв., зам.-председателите 58 лв., секретарите 58 лв. и обикновените членове 48 лв. Това са пари, отпуснати от правителството за организацията на вота. Припомняме, че те отиват директно в джобовете членове и симпатизанти, избрани от партиите. Публична тайна е, че формациите доплащат на своите избраници за деня на вота. Важи максимата „кой-колкото има”, но сумите са от порядъка на 50 лв. Финансирането не е официално и идва от „черните каси” на партиите.
Задълженията - освен предвидените по закон задължения по организацията и осъществяването на вота, глас в урната за работодателят. Ако това не бъде направено, за следващите избори, а те са почти всяка година, можеш да се окажеш без тези ценни 100 лв. Проверката дали си гласувал "правилно" е елементарна, особено в по-малките населени места, където по брой гласували за партия във всяка секция може да се изчисли дали "работниците" от СИК са слушали или не.
Оказва се, че 10 000 000 лв., половината от които платени от държавния бюджет, се плащат всеки вот за купуването на 100 000 гласа от членовете на секционните избирателни комисии.
524 000 лв. за партийни РИК-ове и сътрудници
Временната изборна администрация обаче не се изчерпва единствено с членовете на секционни избирателни комисии. За срок от 50 дни Централната избирателна комисия назначава Районни избирателни комисии, чиито членове са 447 на брой. За 260 от тях, които са в РИК на район с до 9 мандата за парламента се плаща съответно: председател 980 лв., зам.-председател 930 лв., секретар 930 лв. и членове 880 лв. Заплащането за 187 члена на по-големи РИК е съответно: председател 1100 лв., зам.-председател 1050 лв., секретар 1050 лв., членове 1000 лв.
Ако вече ви е заболяло главата от сметки, достатъчно е да знаете, че общо 447 члена на РИК получават над 420 000 лв. за вота. В което не би имало нищо притеснително, ако не бе методиката, по която се излъчват те, а именно по предложения на политическите сили. Тоест партиите излъчват всички членове на РИК, които получават тези 420 000 лв. от държавният бюджет.
Към всяка една от РИК могат да бъдат назначени 2-ма експерти и 4 или 5 сътрудници, които да подпомагат дейността на комисията. 31 комисии по около 6 души със заплащане средно около 550 лв. – плащаме 100 000 лв. за експерти и сътрудници.
Едва ли е изненада за някого негласното изискване към тези хора да допринесат с вота си за каузата на партията. Нещо, което не е записано в закона, но съществува с пълна сила.
Застъпниците – гаврата в Изборния кодекс
Ако досегашната „армия” от законно платени гласове не ви е впечатлила, време е да обърнем внимание на т.нар. застъпници. Тук откриваме най-голямата гавра, при това предвидена съвсем легално в Изборния кодекс.
„Кандидатите на кандидатските листи на партиите, коалициите, местните коалиции и инициативните комитети могат да имат застъпници, които подпомагат и представляват интересите на кандидатите пред държавните и местните органи, обществените организации и избирателните комисии", се казва в решение на ЦИК.
Практически това означава, че всяка партия ще има право на застъпници в изборните секции. Единственото законово ограничение е, че броят им не трябва да е по-голям от броя на секциите в съответния изборен район. Тоест при 28 регистрирани партии и коалиции, и 12 000 секции в страната, броят на партийните застъпници лесно може да надхвърли 300 000.
Защо е гавра ли? Защото по закон застъпниците не са платени, но реално всяка формация плаща на симпатизантите си да „се застъпят” за нея по време на вота. Най-ценното им подпомагане пък е да гласуват за работодателя си, а тарифата за застъпник варира между 30 и 70 лв., в зависимост от региона и платежоспособността на партията, която те е наела.
Все пак доста от по-малките формации не могат да си позволят такива разходи за застъпници, затова реалистично можем да прогнозираме, че броят на застъпниците за вота ще достигне „едва” до около 50 000 души, както е било и при предишни избори. Цената на тези „едва” 50 000 застъпници е около 15 000 000 лв.
Равносметката
Равносметката – повече от 25 млн. лв. отиват за легално купуване на гласове на всеки вот. Броят на купените гласове може да достигне и до над 200 000, което би представлявало една солидна политическа сила с тежест колкото Патриотичния фронт в предишния парламент, например. Към тях можем да добавим и забравените в началото корпоративни гласове и чисто криминално купените такива. Професия „Избори” се оказва сред най-големите работодатели в България.
Михаил Кръстев, Frognews.bg.
Моля, подкрепете ни.