Спорният предмет "Добродетели и религии" едва ли ще се въведе от новата учебна година. А трябва ли да се въвежда изобщо?

"Няма да се пишат оценки, но ще има възможност за избор на програми и вероятно много повече от учениците ще изберат програма, която ще е много повече за добродетели, етика, ценностно формиране, отколкото религия", обясни министърът в ефира на NOVA.

Той отбеляза, че и сега се изучава "Религия", но като факултативно избираем предмет. Добави, че такъв е моделът в много европейски страни. "Това вероятно няма да може да се случи от новата учебна година, защото предстои приемането на закона, след това - на учебните програми и учебниците", каза министър Вълчев.

"Има относителен консенсус за някои предложения и сред тях е това, свързано със забраната за използване на мобилни телефони в училище. И в момента има такава забрана за използването на мобилни телефони, но тя забранява използването им в учебните часове. Ще предложим да има изключения - за строго образователни цели, при медицински нужди или при извънредни обстоятелства", каза още той.

На въпрос кога се очаква да влезе в сила мярката за забрана на мобилните телефони в училище, министър Вълчев, обясни, че "ще бъде предложена за обществено обсъждане през следващия месец и вероятно през юни законопроектът ще бъде в Народното събрание".

Задължителни религии в училище - какво смятат експертите?

"Силно притеснително е в XXI век да прекрояваме неща, които още през XIX век са ясно осъзнати като недостатъчно адекватни за бъдещето по човешко развитие. Това е популистко. Да се връщаме към епохата на килийните училища, в която по-малко от 1% от българите са били грамотни, е абсолютно контрапродуктивно, освен ако някой няма специален интерес да управлява нация от неграмотници", каза пред ФрогНюз историкът и преподавател д-р Александър Стоянов в интервю, публикувано на 9 април 2025 година.

"В Конституцията България, за разлика от Търновската конституция, нямаме официално държавно вероизповедание. Нямаме право да натрапваме на цялото население православната вяра, защото тя не е задължителна за българите. Не е нужно да си православен християнин, за да бъдеш българин – много хора изповядват протестантството или католицизма, или са армено-грегорианци, или са с еврейски произход, или просто не искат да се занимават с религия", посочи още той.

"Какъв критичен подход може да има едно 7-8-9-годишно дете към такива сложни въпроси като разликите между ислям, християнство и юдаизъм? Става въпрос за деца, които още вярват в Дядо Коледа и Феята на зъбките. Предметът “Философия” се изучава от осми клас. Разбираме, че децата не са готови да приемат базовите идеи на Платон и Аристотел преди осми клас, но предполагаме, че в първи клас са готови да приемат базовите послания на Христос и Мохамед? Това е, меко казано, нелепо. Не виждам каква е разликата между сложността на философските учения на Сократ, Аристотел и Платон – от една страна, и християнството, исляма – от друга, които в някои отношения са доста по-сложни философски, отколкото класическата антична философия".

"Гражданското образование в европейските държави се учи от много по-рано, отколкото в България – на ниво от 5-6 клас. За сметка на това, в България учим гражданско образование като отделен предмет чак в 11-и клас. Дотогава той е въплътен в рамките на часовете на класа. Специалисти по гражданско образование в България на практика няма".

"Църквата, вместо да се бърка в образованието, би могла да се постарае повече да въведе собствено неделно училище, в което локалният свещеник да организира беседи с желаещите деца от неговата общност, така те да получат допълнително образование. Държавата плаща субсидии на църквата, не виждам причина да трябва да се търсят някакви допълнителни средства".

Остават и съмненията за прокарване на руска пропаганда чрез обучението: "Най-малкото Българската православна църква след 1944 година е изключително компрометирана от гледна точка на проникването на кадри на Държавна сигурност в нея, на ограничаването на свободите и действията на духовниците, на премахването на редица от ценностите, които църквата е имала преди преврата на 9 септември".

ФрогНюз