Молдова показа сила срещу руската намеса – но пред ЕС стоят външни и вътрешни изпитания

Бившата съветска република наистина е една от най-бедните държави на континента, с население едва 2,4 милиона души. Но избирателите ѝ демонстрираха забележителна устойчивост миналата неделя – устоявайки на руския натиск в избори, които се оказаха решаващи както за Молдова, така и за Европа, пише The Guardian. 

Кремъл срещу европейския курс на Кишинев

По думите на правителството в Кишинев, Кремъл е хвърлил „всичко мръсно, с което разполага“, за да провали амбицията на Молдова да се присъедини към ЕС до 2030 г. Вотът бе засенчен от твърдения за намеса, купуване на гласове, пропаганда, кибератаки и дезинформация в полза на проруски партии. Дори православната църква бе въвлечена – свещеници получавали платени пътувания до Русия, в замяна на проповеди с анти-ЕС послания, разпространявани онлайн.

Москва, разбира се, отрича. Но залогът беше голям – изборът можеше да отвори пътя към правителство от проруски евроскептици. Вместо това президентката Мая Санду и нейната партия ПАС затвърдиха легитимно мнозинство в парламента до 2029 г., което им дава възможност да прокарват реформите, необходими за членство в ЕС.

Защо ЕС е екзистенциален избор за Молдова

От 2022 г., когато заедно с Украйна получи статут на кандидат за ЕС, Молдова твърдо гледа на Запад, въпреки икономическите си проблеми – тежък енергиен шок, двуцифрена инфлация и най-много украински бежанци на глава от населението в Европа.

За много млади молдовци евроинтеграцията е въпрос на оцеляване. Между Украйна и Румъния, те се страхуват, че след пълномащабното нахлуване в Украйна Русия може да насочи погледа си и към тях.

От гледна точка на ЕС, включването на Молдова е също стратегическо – „руска марионетка“ между Украйна и Румъния би била геополитически кошмар.

Но страната остава разделена – 24% гласуваха за проруски партии, а непризнатото Приднестровие продължава да е плацдарм за руско влияние. По думите на Клара Волинтиру от German Marshall Fund, намесата няма да спре – целта е да се подкопава доверието в европейското бъдеще на Молдова.

ЕС под натиск – отвън и отвътре

Резултатът в Молдова е сериозен удар за Путин, докато Русия едновременно засилва бомбардировките срещу Киев и провежда хибридни атаки в Европа – от дронове в Дания до нарушения на въздушното пространство на Балтийските държави. Това принуждава ЕС да обсъжда изграждането на „стена срещу дронове“ за колективна защита.

Но проблемът на ЕС, както посочва проф. Ананд Менон от King’s College, е, че съюзът по замисъл не е отбранителна организация – решенията му са бавни и тежки заради демократичните механизми, които предпазват по-малките държави от доминация. Това го прави тромав в условията на война, но също така – магнит за онези, които търсят демократична защита срещу авторитаризма.

Двойно предизвикателство: Русия и Тръмп

Докато дроновете на Русия подлагат на тест военната защита на ЕС, политическата му устойчивост е изпитана от анти-ЕС реториката на администрацията на Доналд Тръмп. „Вашите държави отиват по дяволите“, предупреди той европейските лидери на ООН.

Изследователи от Центъра „Жак Делор“ в Берлин твърдят, че угодниченето пред Тръмп и флиртовете с крайната десница вътре в самия ЕС подкопават ценностите, на които е изграден съюзът.

ЕС като демократичен магнит

Молдова, Украйна и смели грузинци като затворената журналистка Мзия Амаглобели влагат надеждите си в ЕС като в шанс за демократично бъдеще. Но въпросът е дали самият съюз не губи своята демократична устойчивост.

„Не можем да го приемаме за даденост. ЕС може да стане толкова неспособен да действа, че да се разпадне“, предупреждава Ту Нгуен от Hertie School. И добавя: „Хората извън съюза често имат по-добро усещане за това, какво представлява ЕС и какви ценности носи, отколкото самият ЕС“.