Чугунените комунисти Плевнелиев и Близнашки през 1987 г.

Дори в България започна да се появява някаква опозиция към тоталитарния режим на компартията и неграмотния правешки диктатор Тодор Живков. Вярно, че беше много ограничена, твърде тематична /основно екология/, но както би възкликнал Вазовия г-н Фратю „Братя! Въздухът трепери! … Liberté, О, Liberté!“. Несъстоятелността на комунистическия режим, който тровеше или отнемаше живота на поколения българи навлизаше във видима агония и да си активен комунистически функционер по онова време означаваше, че нямаш акъл за пет пари в главата си. За морал и съвест да не говорим. Не съм прав, нали? Точно така, щеше да е, както го описах, ако тук имаше преобладаваща маса свободолюбиви, смели и готови на съпротива срещу този режим българи. За съжаление, ние българите, се оказахме най-малодушната нация в бившия Източен блок и носим последиците от това досега. А онези активни комунистически функционери, които преуспяваха в слагачеството си на комунистическия режим, се оказаха най-печелившите след падането му. Вижте кои са хората и семействата, които притежават националното богатство на страната и ще разберете за какво говоря. Другите, от квотата на активните комунистически функционери така успешно се пребоядисаха, че днес са окупирали върха на държавата – ни повече, ни по-малко.

Вижте кой е президент на посткомунистическа България, вижте кой е службен министър-председател и ще разберете за какво говоря. Какви обаче са били тези двамата, Плевнелиев и Близнашки, в края на режима? Например през 1986-87 г. Нека мръсната приказка за политическото безсрамие започне сега. 01 декември 1986 г. Четем протокол № 34 от заседанието на Факултетния комитет на БКП при Факултета по радиоелектроника, проведено на 01 декември 1986 г. Дневният ред включва две точки: приемане на преценки на студенти-комунисти, членове на ФК на ДКМС и обсъждане и утвърждаване на проект за състав на ФК на ДКМС. Докладва Г. Вутев-секретар на ФК на ДКМС на ФРЕ, който представя проекта за оценки на студентите-комунисти. Там на първо място се мъдрят името и презимето Росен Плевнелиев. Вижте факсимилето, което публикувам в края на текста, за да се запознаете с поредната отвратителна истина за тайното комунистическо минало на днешния президент. Не като обикновен комунист, а като комунистически номенклатурчик, който е преуспявал в това си амплоа. По същия отблъскващо двуличен начин,  по който днес се прави на по-католик /натовец, десен, антикомунист/ от папата. За да няма глупави питанки трябва да обясня нещо – нека никой да не се чуди как така Плевнелиев е комунист от най-заклетите, а едновременно е и член на Факултетския комитет на ДКМС. Обяснението е в това, че за най-устремените млади комунисти е предвидена тази възможност. Те са били нещо като „кучета в резерв“ на БКП – най-доверените и най-лоялните са имали тази рядка възможност.

Според неповторимия партиен „сленг“ от онова време те са били  „партийно ядро в комсомолската организация“. Росен Плевнелиев е част от това доверено партийно ядро.  Ето какво пише в „Протоколи от заседанията на партийния комитет и общите събрания на партийната организация и материалите към тях, 13.01.86-05.05.1986г.“:
„Налице са обаче и някои съществени слабости. Преди всичко недостатъчно е партийното ядро в комсомолските комитети и сред комсомолския актив. Това с особена сила се отнася до ДК на ДКМС. Много сериозно безпокойство буди факта, че в дружествените комитети на 96-те комсомолски дружества във ФКО през 1985 г. са работили едва 7 партийни членове…“ / Протоколи от заседания на Партийния комитет на факултет „Радиоелектроника“ във ВМЕИ "В.И.Ленин", Да-София, фонд 4370, опис 2, арх.един. 1, л. 173/. Както може да се види днешният фалшив „антикомунист“ тогава е много активен, настойчив и търсещ признание комунистически активист и функционер.

Номенклатурчик, дейността на който е оценена високо и той е поставен на първо място  в класацията на върлите представители на БКП-ейското ядро във факултета и института. С какви очи днес този нахалник трови пространството и се изтъпанчва да говори срещу комунизма, срещу Тодор Живков и прочее – ей богу, идея нямам . Трябва особена мерзост и безсрамие, за да практикуваш това. Човечето Плевнелиев го прави. От 1987 г. Факултетът по „Радиоелектроника“ се разделя на два факултета: Факултет по комуникационна техника и технологии (ФКТТ) и Факултет по електронна техника и технологии (ФЕТТ). Плевнелиев продължава образованието си във втория. Нали не си мислите, че се е отказал от върлия комунистически устрем да прави партийна кариера. Съвсем не. Четем „Протокол № 1 от Учредителното събрание на Факултетната партийна организация при ФЕТТ, състояло се на 02.XI.1987 г. Там веднага забелязваме имената на Росен Плевнелиев - първо като член на Ревизионнато комисия към Факултетната организация на БКП, а после - и като делегат на Вузовската отчетно-изборна конференция на БКП във ВМЕИ „В.И.Ленин“. Оттук нататък какво се случва го знаете - описах го преди няколко месеца. На Вузовската отчетно-изборна конференция на БКП Росен Плевнелиев е избран за преброител на бюлетините на гласуващите /особено доверителна позиция/, после е избран във Вузовския комитет на БКП във ВМЕИ „Ленин“ /става номенклатура на Районния и Градския комитет на БКП/, а накрая - и за делегат на Районната конференция на БКП в Ботевски район. Срамота!

Чудя се що за отсъстващ морал има този човек и докога ще демонстрира  пълна липса на достойнство и елементарна почтеност. Всеки човек с минимално количество достойнство щеше отдавна поне да се е извинил за скритото си отвратително комунистическо минало и да се оттегли с остатъчно достойнство. Тук обаче си имаме работа с уникално нагъл и безсрамен човек. Затова по същия безсрамен и нагъл начин Плевнелиев назначи за служебен премиер чугунен комунист като него – Георги Близнашки. Да видим какво казват архивите на партийната организация на Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ за човека, който преди месец и нещо каза, че  „комунизмът е един много красив идеал“. Четем „Протокол № 01/1987 година:
Днес, 30.03.87 г. се проведе заседание на ФК на БКП при Юридическия факултет. Присъствуват: П. Попов, Д. Токушев, Р. Чолов, Пл. Джилянов, Ил. Шопов, Р. Карадимов, Кр. Донков, Г. Близнашки…“. В протокола се уверяваме, че другарят Близнашки не одобрява изборите изобщо като такива. Някой си Ил. Шопов от ФК на БКП в ЮФ на СУ казва: Не виждам смисъл в провеждането на избори, тъй като членският състав е същият, който е избрал ПБ /партийнот обюро, бел.моя/. И Г. Близнашки се присъединява с думите: „Напълно съм съгласен с тази идея /срещу провеждането на избор, бел. моя/“. Днес той ще настоява, че е демократ, но това е само поради факта, че изгодата изисква такова говорене.

Преди двадесет и седем години не е било така. И не ми казвайте глупавата и много смешна фраза „Ама всеки има право да се развива“. Все си мисля, че ние, българите, можем да дадем поне един знак, че сме надскочили туземното и ограничено мислене, при което с елементарни подхвърляния могат да ни заблудят. За никакво развитие не става дума, а за нечестна подмяна на вота на тези, които избраха през 2011 г. Росен Плевнелиев за президент. Второ и трето-ешалонните чугунени комунисти, пребоядисани като „натовци“, „западници“, „антикомунисти“ овладява всичко в отечеството. И както изглежда няма да се оттеглят на никаква цена. През целия преход не е имало по голяма и мръсна измама с идеите и убежденията на десния и центриския избирател. Росен Плевнелиев, нахалният комунистически номенклатурчик го направи. Трижди проклет да е. Вече близо три години това подло човече не се спря в двуличието. Двуличие, което се лашка между абсолютно безполезното и фалшиво дрънкане на уж „десни“, „антируски“, „антикомунистически“ напеви и практическите назначения на най-злостни представители на крайнолевия и прокомунистически ъндърграунд.

Продължаваме нататък – ако не го бях видял в документите на ПК на ЮФ на БКП в СУ нямаше да повярвам: представяте ли си, през същата година, когато Плевнелиев е избран за член на факултетната ревизионна комисия на партийната организация във Факултет по електронна техника и технологии (ФЕТТ), Георги Близнашки е избран за председател на контролно-ревизионната комисия на Факултетния партиен комитет на Юридическия факултет на СУ!!! Това е кармична комунистическа обвързаност между тези двамата. Ирландската пастирка тези неща много добре ги знае. От Протокол № 6/1987 г. на заседание на Факултетния комитет на БКП в ЮФ на СУ разбираме, че заедно с днешния служебен премиер Г. Близнашки като организационен партиен секретар на ППО на преподавателите се изявява и Лазар Груев - днешният председател на Върховния касационе съд.

„Всичко червени – уредени“ – нали така се казваше. След време, когато Близнашки стане конституционен съдия и гласува подобно на другия предложен  от Плевнелиев Борис Велчев /също чугунен потомствен комунист/ срещу всичко, което деснияте избиратели очакват, ще се разбере смисъла на този текст. На същото заседание Близнашки е строг, но не се знае дали е справедлив. Пита „Бяха ли приети предложенията за наказания и ако не – защо?...“ Днес се прави на либерал и гълъб , но тогава е бил ястреб – от най-червените.

От Протокол № 18 от  28 октомври 1987 год. разбираме, че се е провело  заседание на новоизбрания ФК на БКП при ЮФ. Другарят Близнашки вече се е издигнал – избран е за зам.-секретар на Факултетния комитет на БКП в ЮФ на СУ и председател на комисията за народен контрол. Скоро е привлечен и за съветник на диктатора Тодор Живков, в неговото амплоа на председател на Държавния съвет на НРБ. Две години по-късно Георги Близнашки ще бъде първа пушка на БСП по време на Кръглата маса. Воала, завършвам този преход по „Хълмовете на времето“ със снимка от това събитие и Близнашки на заден план: зад гърба на Александър Лилов, Георги Пирински, Любен Гоцев и сие.

Отврат! Няма да се оправи отечеството, това от мен да го знаете. Нито днес, нито утре, нито вдругиден, нито след това.

Антон Тодоров