За 10 години държавната администрация е изгубила 20 млрд. лв

Темата на доклада е „Успехите и провалите на българските правителства (1998 - 2007г.)".

Според докладите на Сметната палата, които са били използвани като база за изследването, общата сума на конкретно идентифицираните загуби е 727 млн. лв. (това са средствата, за които има ясни и неопровержими данни, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат в следствие на тяхното разходване).  

Според доклада на (Института за пазарна икономика) ИПИ сред основните причини за загубата на 20-те милиарда лева са: неквалифицираният персонал, недобрата система на вътрешен контрол, липсата на достатъчно добра система за финансово управление и контрол и др.
Ярък пример за недобрата работа на администрацията е Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, реализирана от Министерството на труда и социалната политика. Тя е функционирала три години – от 1 януари 2004 до 31 декември 2006 г. Финансирането на програмата от Републиканския бюджет е възлизало на повече от 357 млн. лв. В нея са взели участие над 300 хил. души – едва 801 от тях (0.27%) са успели да си осигурят постоянна заетост.
Друг случай на провал е проектът „Малки и средни предприятия”, който е бил реализиран от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката и енергетиката. Общият размер на изхарчените средства по проекта е 7 млн. евро. Подпомагане от проекта са получили 0.03% от малките и средните предприятия в страната.

През отчетния период правителството е успяло да реализира проекти, които могат да бъдат оценени като успех. Тяхната стойност е 16.5 млрд. лв.
Сред основните причини за успехите са икономично и законосъобразно извършените разходи, подходящата за целите структура на проектите, кадровата осигуреност, добрата система за вътрешен контрол и др.
Пример за успех е управлението на бюджетната система и имуществото на Националния институт на правосъдието (НИП) за 2006 г. Одит на Сметната палата показва, че разходите на института, който се занимава с обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на младши съдии, прокурори и младши следователи, са осчетоводени правилно и са извършени според всички изисквания на закона.

В изследването са използвани 433 доклада на Сметната палата за периода 1998 – 2007 г. От тях като случаи на успех са посочени 99, като случаи на провал – 193. Останалите 141 имат статут на „некласифицирани случаи”. В тази категория са попаднали случаи, в които има индикатори както за успех, така и за провал и те не могат да бъдат еднозначно класифицирани.