От една идея до международна федерация
Идеята за международно обединение се ражда по време на Конгреса на киното в Париж, проведен между 27 септември и 3 октомври 1926 г. Участниците настояват да бъде създадена организация, която едновременно да защитава професионалните интереси на критиците и да улеснява обмена на информация между различните държави.
След няколко години подготовка, през юни 1930 г. в Брюксел френски, белгийски и италиански критици официално основават федерацията. Година по-късно, по време на Общото събрание в Рим, е предложено името FIPRESCI – съкращение от френското Fédération Internationale de la Presse Cinématographique, което организацията носи и до днес.
Изграждане на международна общност
През първите години FIPRESCI постепенно оформя своята структура. Приети са международни устави, създадени са първите официални символи на организацията, включително логото и членската карта.
До средата на 30-те години федерацията вече обединява представители на 14 държави. Тогава започват и инициативите за утвърждаване на киното като значимо културно изкуство. Организацията насърчава националните секции да създават информационни бюра и препоръчва филмовите издания да използват за международни кореспонденти единствено членове на FIPRESCI.
Между политиката и войната
В края на 30-те години Европа навлиза в период на тежки политически сътресения. Федерацията се стреми да запази неутралитет въпреки нарастващото напрежение. В първите години на Втората световна война тя оказва подкрепа на свои членове в Австрия и Полша.
До началото на войната FIPRESCI вече има национални секции в Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Чехословакия, както и индивидуални представители от още редица държави, сред които САЩ, Испания, Полша, Румъния, Швеция и Швейцария.
Следвоенно възраждане
След края на войната именно Франция и Белгия възстановяват дейността на федерацията.
Още на първото издание на Фестивала в Кан през 1946 г. FIPRESCI вече присъства активно. За президент е избрана британската критичка Дилис Пауъл, а организацията създава първото си международно фестивално жури.
Тогава е връчена и първата награда на FIPRESCI. Отличени са едновременно два филма – „Кратка среща“ на Дейвид Лийн и „Farrebique“ на Жорж Рукие.
През 1947 г. към организацията се присъединява белгийският критик Дени Марион, който с дипломатичността и авторитета си играе ключова роля за превръщането на FIPRESCI в модерна международна организация.
От европейска инициатива до световна общност
Най-дългият период в историята на федерацията е свързан с генералния секретар Клаус Едер, който ръководи организацията от 1987 до 2024 г. Под негово управление FIPRESCI се превръща в глобална мрежа на филмовата критика.
Днес федерацията обединява 50 национални асоциации на филмовите критици и представители от още 36 държави. Нейните журита присъждат награди на десетки международни фестивали и продължават да защитават независимата филмова критика и авторското кино.
Сто години след първата идея на група европейски журналисти FIPRESCI остава символ на професионалната независимост, международното сътрудничество и убеждението, че филмовата критика е неразделна част от развитието на световното кино.
Защо киното има нужда от критика
Филмовата критика не е просто поставяне на оценки или препоръки какво да гледаме. Нейната роля е да поставя филмите в културен, исторически и обществен контекст, да анализира темите, езика и художествените решения на авторите. Критиците насърчават обществения разговор за киното и често насочват вниманието към независими и авторски филми, които иначе трудно биха достигнали до широка публика.
През десетилетията именно журитата на FIPRESCI откриват и отличават много режисьори още в началото на кариерата им. Затова наградата на международната филмова критика се смята за едно от най-престижните признания на големите кинофестивали. Независимата критика продължава да бъде важен ориентир както за зрителите, така и за развитието на самото кино.
