151 години от рождението на Гоце Делчев. Какво помним за него?

Гоце Делчев е роден през 1872 година в Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Неговите родители са Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и е първият син в семейството. Неговата най-голяма сестра е Ружа и братята му Милан, Димитър и Христо Делчеви също стават революционери от ВМОРО, а и всички останали деца помагат в борбата.

Гоце Делчев е един от основателите и идеолозите на ВМОРО. Той е един от  най-големите български революционери. Гоце Делчев има българско национално самосъзнание, той създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който подготвя и изпраща четници в Македония, играе и важна роля в снабдяването на организацията с оръжие и финансови средства.  

През 1902 година организацията ВМОРО се готви за въстание, Гоце Делчев е на мнение, че тя не е готова за него, затова то е отложено за 1903г.  Искането му е подкрепено от Даме Груев и други революционери. През май 1903 година четата на Гоце Делчев попадна в блокада край с. Баница (днес в Гърция). Той опитва да изведе четниците от селото, но е убит в разразилото се сражение.

Гоце Делчев е сред най-тачените исторически личности и в Република Северна Македония. Той и съратникът му  Даме Груев, както и повечето български революционери, родом от географската област Македония, днес са назовани като етнически македонци. Може да бъде видяна и восъчната фигура на Гоце Делчев в музея в Скопие, който имитира този на мадам Тюсо в Лондон. Там той е "компанията" на други български герои, или отявлени българофоби, които са сторили маса бели в хода на историята. Гоце Делчев вече е поставен върху кон и в центъра на Скопие, а композицията е поставена край Камен мост. Тя вече е добре позната и буди недоумение с огромните си мащаби. Фигурите на Гоце Делчев и Даме Груев върху коне бяха първите, поставени в центъра на македонската столица като част от проекта Скопие 2014, за който се харчат милиони евро.

Немалка „заслуга“ за днешните посегателства на Скопие върху българската история имат и българските комунистически управници, непосредствено след Втората световна война. По време на войната гробът на Гоце Делчев е на територията на Царство България. Точно тогава той е възстановен.

На 3-ти май 1943г. в покрайнините на с. Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена -  поставят върху общ гроб бяла мраморна плоча с надпис:

 "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4-ти май 1903г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан Духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!”

След преврата на 9-ти септември 1944 година България рязко сменя политиката си по македонския въпрос, преди всичко под натиск от СФР Югославия и директно на СССР. Този натиск става причина БКП да предаде костите на Гоце Делчев на Скопие. По това време се вихри т.нар.“ Културна автономия“ на Пиринска Македония. Първоначално в Македония комунистът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „.. един българин без значение за освободителните борби“. Все пак костите му са приети в тогавашна Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“, където се намират и до днес.

След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но е „изпуснат духът от бутилката“. В Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой, а в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България. И там той е обявен за национален герой, днес името му се споменава дори и в химна на Република Северна Македония.

Едва ли България някога ще предприеме конкретни действия, с които да опита да си върне костите на Гоце Делчев. Вероятно няма да направи и необходимите действия, с които да се разясни каква е истинската история по много конкретни теми, за да се премахнат и ограничат щетите не само към историята, но и към македонците с българско самосъзнание, защото напоследък все повече зачестяват преспъпленията от омраза, които проюгославската и съветска пропаганда са нанесли през десетилетията.