Скъпи българи, заповядайте на гроба на Гоце Делчев, но и на Ваташа* и на гробовете на избитите от вас македонци и евреи

Това пише публикация в македонското издание „Слободен печат“ от Srѓаan Ivanovi (така е изписано името на автора).

Предоставяме части от статията, за да видят читателите ни как темата с честването на Гоце Делчев, ескалацията на напрежението след побоя срещу етнически българин в Охрид, както и въобще темата за българо-македонските отношения се тълкува от хора в Северна Македония. 

В статията четем: „Силно вълнение в нашата общественост предизвика обявеното съвместно честване на рождения ден на Гоце Делчев в Скопие. Тази година се навършват 151 години от рождението на революционера и висшите власти се опасяват, че евентуални провокации от София, подобни на тези от онзи ден, когато беше почетена Мара Бунева, могат да застрашат стабилността на страната. Опасенията стигат дотам, че Съветът за национална сигурност на Македония не заседава цели три часа, а почти цялото време беше отделено на планираното почитане на гроба на Делчев в църквата „Св. Спас“ в Скопие, планирано за 4 февруари“.

И още: „Припомням, че Гоце Делчев е само една от фигурите в историята, за която българите твърдят, че е тяхна. Тоест, че е част от българския национален корпус и че е част от българската история или по-точно част от т.нар. обща история на България и Македония.
Така че Гоце не е единствен - "копия се чупят" около Кирил и Методий, през Климент и Наум, до цар Самуил и Гаврило Радомир през Средновековието, до съвременните революционери и будители. Отнася се за всички имена, вписани в македонския химн и без изключение за всяка историческа личност от Илинденската епопея. Българската историография е безпощадна по отношение на най-големите македонски герои, така че ще повторя, че никога не съм бил напълно ясен относно решението на висшето ни правителство да се съгласи на съвместно почитане с българската страна. Но това не е толкова важно“.

Авторът говори също за остри изказвания на българския евродепутат Ангел Джамбазки, които били насочени към създаване на напрежение около въпросното честване – както от едната, така и от другата страна.

След това продължава: „Затова имам предложение, което може да успокои ситуацията и да внесе ред в отношенията между двете страни. Ако се празнува съвместно, то трябва да се прави за всичко, тоест на всички дати, произтичащи от т.нар. споделена история. Така че от рождения ден на Гоце отскочете до Ваташа и заедно положете цветя на гроба на избитите младежи, пострадали от българския окупатор. Можете да пътувате и до селото. Елата в Долгаец и други места, където историците са записали подробно кланетата и масовите убийства на македонци от българите по време на окупациите през двете световни войни. Не е лошо да се почетат гробовете на Стив Наумов, Кузман Йосифовски Питу, Цветан Димов и всички останали македонски революционери, избити от българските "администратори" заради освободителната им дейност. Предполагам също, че терминът обща история се отнася точно за тези две окупации, защото няма друг период в историята, в който македонци и българи да са живели заедно.

Затова, без много шум, нека заедно и организирано посетим всички "общи" гробища в Македония. Обиколката може да завърши в Музея на Холокоста на македонските евреи в Скопие. Там гостите от София ще имат рядката възможност да видят например как са изглеждали вагоните на тяхната железница през 1943 г. Обещавам, че ще бъде поучително“.

------------------------------------------------------------------------------------

*Ваташа: Паметник на 12-те ваташки младежи (на македонска литературна норма: Споменик на 12-те ваташки младинци) е мемориален комплекс в тиквешкото село Ваташа, Северна Македония. Паметникът отбелязва разстрела на 16 юни 1943 година на 12 комунистически партизани от Ваташа от страна на българските власти по време на българско управление в областта в годините на Втората световна война.