На 2 юни честваме Ботев, честваме и надеждата да се разпали искрата за промяна

През 1876 г. 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.

Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави" - убеден е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб "Радецки" от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй.

Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.

Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.

С двеминутен вой на сирени днес точно в 12 ч. България отдава почит към загиналите за нейната свобода.

Сирените в цялата страна ще излъчат акустичния сигнал "Въздушна опасност", напомни Министерството на вътрешните работи.

Официално този празник започва да се отбелязва от 1901 г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.

За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените  символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

При подаването на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в населените места в страната, следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.