35 години от 10 ноември 1989 г.: Как свалянето на Тодор Живков промени България?

Свалянето на Живков е резултат от вътрешнопартиен преврат, организиран от негови дългогодишни съратници, сред които Петър Младенов и Андрей Луканов. Под натиска на съветското ръководство и в контекста на промените в Източна Европа, те успяват да убедят Политбюро и Централния комитет на БКП да приемат оставката на Живков.

На 10 ноември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП приема оставката на Живков и избира Петър Младенов за нов генерален секретар. Това събитие се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

Свалянето на Живков е последвано от серия от събития, които променят политическата и икономическата система на страната. На 18 ноември 1989 г. се провежда първият свободен митинг в София, организиран от неформални организации като КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“. Тези събития водят до учредяването на Съюза на демократичните сили /СДС/ на 7 декември 1989 г.

През следващите месеци България предприема стъпки към демократизация. На 11-13 декември 1989 г. Централният комитет на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, който регламентира монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната през януари 1990 г., а през юни 1990 г. се провеждат първите многопартийни парламентарни избори.

Днес, 35 години по-късно, България продължава да се развива като демократична държава, член на Европейския съюз и НАТО. Събитията от 10 ноември 1989 г. остават важен урок за значението на демократичните ценности и необходимостта от постоянни усилия за тяхното утвърждаване.