На 4 декември Петя Дубарова избра смъртта и небето

Единствената ѝ стихосбирка "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата "Най-синьото вълшебство", в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.

Ето едно нейно стихотворение, което ни напомня не само за зимата навън, но и за зимата във всеки един от нас.

***

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.