49,2% от българите подкрепят еврото, 71% се страхуват от спекула

Това показват данните от национално представително проучване за обществените нагласи към присъединяването на България към еврозоната, проведено от „Алфа Рисърч”. То е осъществено по поръчка на Министерството на финансите в периода 8–22 юли и е третото по ред подобно изследване. Анкетирани са 1200 граждани над 16-годишна възраст чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, както и 500 собственици или представители на управленско ниво на фирми, които вземат решения за развитието на компаниите.

Основните притеснения сред обществото са свързани с краткосрочните ефекти около въвеждането на еврото. Въпреки че през последния месец някои страхове са намалели, балансът при оценката за последствията в близко бъдеще остава отрицателен – 47% негативни срещу 39% позитивни мнения. В дългосрочен план обаче и гражданите, и бизнесът очакват положителен ефект, като при предприемачите оптимизмът е най-силен – 65% срещу 22%.

Като конкретни ползи българите най-често посочват удобството при пътуване и плащане в чужбина (59%), улеснената търговия с други европейски държави, повишената финансова сигурност и стабилност, затвърждаването на европейската принадлежност и предотвратяването на преминаване към друга сфера на влияние (всички между 25% и 30%). Поддръжниците на еврото най-често са хора с по-високо образование, заети в модерни индустрии, от големите градове и с добра информираност за икономическите процеси.

Най-тревожната тенденция е рязкото нарастване на опасенията от спекула и изкуствено повишаване на цените – 71%. Това е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото, което показва, че безпокойството обхваща широки социални групи.

Практиките – двойно етикетиране и предпочитания при обмяна

Въпреки че двойното обозначаване на цените в лева и евро е въведено сравнително скоро, 90% от гражданите вече са го виждали в магазини за хранителни стоки, 38–40% – в банкови извлечения и сметки за мобилни услуги, а 36% – в магазини за дрехи и обувки. Привикването изисква време – 34% казват, че то ги улеснява, докато 36% споделят, че ги обърква, най-често защото се подвеждат по по-ниската цена в евро.

И гражданите, и бизнесът предпочитат да обменят левове в банкови клонове – 71% от гражданите и 76% от фирмите. Пощенските клонове са избор за 6% от хората, основно в малки населени места. Делът на обменните бюра спада от 12% през май на 5% през юли, но при хора с по-високи наличности и част от бизнеса те остават втори по предпочитание.

Бизнесът – възможно увеличение на разходите за труд и структура на плащанията

Над една четвърт от ръководителите на фирми очакват да увеличат заплатите в близките месеци или веднага след въвеждането на еврото – 7% в рамките на следващите 1–2 месеца и още 20% непосредствено след смяната на валутата. Ако прогнозите се сбъднат, това ще се отрази върху цените и инфлацията.

По отношение на разплащанията със служители средно 68,5% са по банков път и 31,5% – в брой. При доставчиците съотношението е 77% към 23%. Делът на плащанията в брой остава значим и може да влияе върху сумите за превалутиране и инфлационния натиск.

Доверието в институциите

БНБ е институцията с най-високо доверие – 91% от бизнеса са уверени, че тя ще се справи успешно с подготовката за въвеждане на еврото. 88% имат положително мнение за търговските банки. Министерството на финансите получава доверие от 70% (22% се съмняват), НАП – 66% (22% се съмняват).

Мнението за общините е по-поляризирано – 43% ги оценяват положително, 37% – отрицателно. Сериозно негативни са оценките за КЗК (30% положителни, 54% отрицателни) и КЗП (34%:56%).

Информираността – напредък, но и пропуски

Самооценката за информираност при гражданите нараства от 39% през май на 50,5% през юли, като за първи път запознатите надвишават незапознатите (50,5% : 46,3%). При бизнеса този дял е 82,6%.

От гражданите 91% знаят, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026 г. Две трети (67%) посочват правилно, че обменът ще се извършва по фиксинга на БНБ (1,95583), което е ръст от 14 пункта спрямо май.

60% правилно посочват, че левове ще могат да се обменят в БНБ и след въвеждането на еврото. 34% от гражданите и 48% от бизнеса знаят, че в банките и пощите това ще е безплатно шест месеца, но около 20% смятат, че срокът е 12 месеца, а 30% от гражданите и 20% от бизнеса не знаят.

Най-голямото незнание е за периода на двойно обращение на лева и еврото – едва 19% от гражданите и 32,8% от бизнеса знаят, че е един месец. Двойно повече (37–38%) смятат, че ще е шест месеца.

„Тук задължително е необходима по-активна и разбираема кампания“, отбелязват авторите на проучването.