Анализът отчита и сериозни различия между отделните области. Най-висок е делът на разходите, поемани от пациентите, във Видин, където те покриват близо 39% от стойността на лекарствата си. На другия полюс е София, където този дял е 26,5%. Според авторите на изследването по-бедните региони са принудени системно да поемат по-голяма част от цената на медикаментите.
Тенденцията е разходите на пациентите да продължават да растат. Само за две години сумата, платена от собствения им джоб, се е увеличила с почти 141 млн. лева, въпреки че НЗОК постепенно разширява финансирането на лекарствената терапия.
Данните се вписват и в по-широката картина, очертана от Световната здравна организация. Според нея директните разходи на пациентите формират 39% от всички здравни разходи в България – почти двойно повече от средното за Европейския съюз, което е около 21%. Основната причина за това са именно лекарствата за домашно лечение.
Изводите са базирани на официалните месечни отчети на НЗОК за периода 2023–2025 г., съпоставени с Позитивния лекарствен списък. Анализът изчислява размера на доплащането за всяко лекарство, заболяване и област в страната.
Бюджетът на НЗОК за лекарства расте от година на година
На този фон, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) постоянно нараства през последните пет години, като между 2022 и 2026 г. се увеличава с над 50%. Успоредно с това растат и средствата за лекарства, медицински изделия и специализирани храни, макар делът им в общия бюджет на касата да остава относително стабилен – около една четвърт от всички разходи.
През 2022 г. бюджетът на НЗОК е бил около 6,05 млрд. лева, като за лекарства и медицински изделия са били предвидени приблизително 1,52 млрд. лева. Пет години по-късно общият ресурс на касата достига близо 9,85 млрд. лева, а средствата за медикаменти и изделия надхвърлят 2,35 млрд. лева.
Въпреки сериозния ръст на разходите за лекарства, техният относителен дял в бюджета на НЗОК остава почти непроменен. През 2022 г. те са представлявали около 25% от всички разходи на касата, докато през 2026 г. делът им е близо 24%.
