80% от българите се смятат за психически здрави, но 60% са преживели бърнаут

„Най-важното е да повишим здравната култура на българина, да го мотивираме да ходи на профилактични прегледи. За да не се стига до лечение. Много е важно тази култура да се пренесе в семейството. Тоест, децата да имат добра здравна култура. Да разбират, че здравето е ценност“, каза проф. Георги Димитров от Надзорния съвет на НЗОК, съобщава NOVA.

Той подчерта, че така може да се възпита поколение, което няма да повтаря днешните грешки.

„Това проучване алармира за пореден път, че държавата е крайно време да се включи в тази грижа по адекватен начин, защото тя тотално отсъства. Трябва да работим за съзряване на обществото. Ние нямаме работещи системи“, смята клиничният психолог д-р Велислава Донкина.

„Прави впечатление, че над 65% от запитаните българи казват, че са в перфектно здравословно състояние, а всъщност под половината от тях признават, че водят здравословен начин на живот. Това е абсолютно грешно впечатление, защото ние имаме най-ниската средна продължителност на живота в Европейския съюз – особено при мъжете, при които тя не достига дори 74 години. В държави като Испания средната продължителност на живота е около 84 години – с десет години повече“, каза кардиологът проф. Иван Груев.

Основните причини според него са липсата на профилактика и високият дял на пушачите. „Над 60% от смъртните случаи у нас се дължат на сърдечносъдови заболявания“, подчерта проф. Груев.

Той посочи, че системата на финансиране допълнително задълбочава проблема. „Сегашната система на финансиране неизбежно тласка здравеопазването към лечение на болести, вместо към тяхното предотвратяване. А всъщност има достатъчно изследвания, които доказват, че когато профилактиката е добре развита, това води и до по-ниски разходи за здраве, защото болестите просто са по-малко“, обясни специалистът.

„Много от хората не вярват достатъчно на лекарите и не спазват терапията си. На фона на една година, половината пациенти спират лекарствата си за високо кръвно налягане, а повече от половината – тези за висок холестерол. Много малко успяваме да убедим, че промяната в начина на живот е важна и може да доведе до реални резултати“, допълни проф. Груев.