85 години чества създателят на анимационното студио „Гибли“ Хаяо Миязаки

Хаяо Миязаки е известен с това, че се е „пенсионирал“ поне седем пъти. Последният му голям триумф – „Момчето и чаплата“ (The Boy and the Heron), не само му донесе поредния „Оскар“, но и напомни на света защо неговият стил е неподражаем. Той не просто рисува филми. Той създава светове, в които природата, духовете и хората съжителстват в деликатен баланс.

Какво прави филмите на Миязаки толкова специални дори след пет десетилетия? Почитта към природата е водещ елемент в неговите анимации. От горите в „Принцеса Мононоке“ до морските вълни в „Поньо“, природата винаги е главен герой. Полетът се използва като метафора. Самолетите и летенето са негова страст (баща му е притежавал фабрика за части за изтребители). За Миязаки полетът е символ на свободата и човешкия дух. Той подчертава женската сила и създава ярки женски образи. Неговите героини не чакат принцове, те са смели, работливи и често спасяват света чрез емпатия, а не чрез насилие.

В епохата на изкуствения интелект и компютърната анимация, 85-годишният майстор остава верен на ръчно рисуваните кадри. Всеки детайл в неговите филми – от трептенето на листата до движението на парата над чаша чай – е пропит с живот и човешка емоция.

Днес Миязаки е повече от режисьор; той е пазител на детството и на способността ни да се удивляваме. Неговите истории ни учат, че дори в най-мрачните времена, доброто и чистотата могат да победят, ако имаме смелостта да погледнем отвъд видимото.