ПП–ДБ: Дълг към жертвите и битка с „баналността на злото“

От името на Продължаваме промяната – Демократична България Атанас Атанасов заяви, че дългът към жертвите на комунистическия режим не се изчерпва с паметта.

„Този дълг изисква всекидневна битка с баналността на злото и с опитите историческата истина да бъде подменена“, каза той.

Депутатът Йордан Иванов поиска минута мълчание в памет на жертвите. Председателят на парламента Рая Назарян напомни, че искането трябва да бъде направено по установения ред, но изчака реакцията на залата. Депутатите от БСП – Обединена левица и Възраждане не станаха на крака.

ГЕРБ–СДС: 1 февруари е резултат от срив на правовия ред

От името на ГЕРБ-СДС Тома Биков заяви, че 1 февруари 1945 г. е закономерен резултат от дълъг процес на разрушаване на правовия ред.

Той постави събитията в по-широк исторически контекст, включително периода след Първата световна война, превратите и суспендирането на Търновската конституция. Според Биков датата трябва не само да се помни, но и да се осмисля, за да не се повтаря политическото насилие.

БСП: Историята да не бъде политически инструмент

От БСП – Обединена левица призоваха за прекратяване на „датите на разделението“.

Депутатът Галин Дурев заяви, че паметта за трагичните събития не бива да се използва за морално превъзходство или политическа конфронтация. Според него почитта към жертвите изисква тишина, уважение и смирение, а не остра реторика.

ДПС–Ново начало: Памет и за репресираните мюсюлмани

От ДПС – Ново начало поставиха акцент върху репресиите срещу българската мюсюлманска общност.

Хюсеин Хафъзов заяви, че 1 февруари не е само ден за жертвите на Народния съд, но и за всички, подложени на насилие, асимилация и ограничения през десетилетията, включително по време на т.нар. Възродителен процес.

Той посочи, че и до днес няма осъдени за тези действия, и обяви, че е подаден сигнал до прокуратурата по инициатива на Делян Пеевски.

81 години от екзекуциите

На 1 февруари 1945 г. Народният съд произнася смъртни присъди срещу трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, военни и общественици. Присъдите са изпълнени същата нощ.

Според данни, цитирани от Атанас Атанасов, за четирите месеца на съществуване на Народния съд са арестувани над 28 000 души, произнесени са близо 10 000 присъди, от които над 2700 смъртни.

Без обща позиция

Въпреки декларациите и минутата мълчание, парламентът отново не постигна общо разбиране за оценката на комунистическия режим и начина, по който следва да се говори за него днес.

Отказът да се почетат жертвите на комунистическия режим не е процедурен жест. Той е морална позиция. И когато избрани представители остават седнали в момент на минута мълчание, това не е неутралност, а демонстрация на презрение към паметта на хиляди убити, осъдени без право на защита, репресирани, изселени и сломени човешки съдби.

Комунизмът в България не е „спорна интерпретация на историята“. Той е режим, изграден върху политическо насилие, извънредни съдилища, масови убийства, лагери, страх и системно унищожаване на свободата. Народният съд не е акт на правосъдие, а инструмент за разправа. Възродителният процес не е „грешка“, а целенасочена държавна репресия. Забраната на словото, религията и различието не са „контекст“, а същност.

Опитите днес тази история да бъде омаловажавана, relativизирана или „оставяна настрана, за да не дели“, всъщност я подменят. Историята не разделя. Разделя отказът да бъде назована истината.

Няма демокрация без памет. Няма помирение без признание. И няма бъдеще, в което престъпленията на един режим могат да бъдат пренебрегнати, без това да отрови настоящето. Когато мълчанието се превръща в политическа позиция, то вече не е мълчание – то е съучастие.