Хитлер бил склонен да преглътне повечето от тези искания на Кремъл, но за България бил категорично против.

Много премълчани и дори крити епизоди от българската история все още рядко са тема на осветяване и допълнение в учебниците. Иска се мъжество, за да се изправим пред историята каквато е, тогава можем да погледнем и в бъдещето. Казал го е Ралф Уолдо Емерсън, американски писател и философ и нямаме основание да не му вярваме. Всеки ден се убеждаваме в това, без значение дали признаваме или не.

Доста време преди Емерсън Цицерон е прозрял, че „Да не познаваме историята си, значи да останем завинаги невръстни деца“.

На днешния ден, 30 януари 1894 година, е роден българският цар Борис III. Допреди малко повече от трийсетина години в учебниците по история, както и в немалко „солидни“ научни изследвания той е наричан „авторитарен монарх“, „монархо-фашист“, „лакей на Хитлер“, „политическа лисица“ и пр. След промените на 10 ноември 1989 г. отношението се промени и се заговори за „цар-обединител“, „мъдър политик“ и „мъдър държавник в смутно време“.

Все още обаче някои страни от неговата биография остават непознати. Особено онези, които са свързани с геополитиката на страната ни в годините, когато светът гори в пламъците на Втората световна война.

Накратко историята е следната.

В края на 1940 година Сталин умувал върху идеята СССР да се присъедини към пакта (оста) Берлин-Рим-Токио. Целта е Москва да участва в разпределението на сферите на влияние между тези държави и създаването на нов световен ред. Москва настоява България проливите да минат под неин контрол. Това става ясно от стенограмите на разговорите на съветския външен министър Молотов в Берлин през ноември 1940-а, водени в бункер, заради британски бомбардировки над германската столица.

Хитлер обаче сметнал, че апетитите на Сталин са прекалени и през декември 1940 г. подписва Директива №21 за подготовка на война със СССР.

Освен всички претенции на Сталин има и тайни протоколи, които стават известни години след края на Втората световна война.

1.   Относно консолидирането на сферата на интересите на СССР за района на юг от Батуми и Баку, включително и Персийския залив;

2.   Разполагане на огромна военна и военноморската база на СССР в района на Босфора и Дарданелите, и ако Турция е против, да бъде принудена с военни и дипломатически средства да приеме;

3.   СССР поема контрола над Финландия;

4.   Протокол между СССР и Япония за отказ на Япония от концесии за въглища и петрол на Северен Сахалин;

5.   Признаването, че България, въпреки географското си положение, е в черноморските граници на СССР. В тази връзка да се сключи „пакт за взаимопомощ“ между Москва и София.

Последната точка много ядосала Хитлер.

От българска страна цар Борис III успял дипломатично, но категорично да откаже „офертата“ на Сталин страната ни да приеме васална роля спрямо и да стане част от очертаващия се „Четворен пакт“ между Берлин, Рим, Токио и Москва.

Интересът на СССР за присъединяване към „Оста“ е виден и от факта, че едновременно с преговорите с Германия, съветската страна прави дипломатическа „совалка“ и към България. По-специално е била организирана „случайната среща“ на Молотов с българския посланик в Москва Стаменов, на който са изложени сталинските искания. Едновременно със специална мисия София е изпратен главният секретар на Народния комисарият на външните работи на СССР Соболев. Сталин в същото време „информира“ Коминтерна, чието седалище по това време е в Москва, че има план за болшевизация на страната ни. Думите на Сталин буквално са: „Ние правим на българите предложение за сключване на пакт за взаимопомощ“. Начело на Коминтерна е … Георги Димитров.

***

„... Напоследък управляващите кръгове на Англия и Франция се опитват да се представят като бойци за демократичните права на народите срещу хитлеризма, а британското правителство заяви, че за него целта на войната срещу Германия е „унищожаването на хитлеризма“. Оказва се, че англичаните, а и с тях, френските привърженици на войната, обявяват нещо като „идеологическа война“ срещу Германия, напомняща за старите религиозни войни. Но такава война няма извинение за себе си. Идеологията на хитлеризма, както всяка друга идеологическа система, може да бъде призната или отречена. Това е въпрос на политически възгледи. Но всеки човек разбира, че идеологията не може да бъде унищожена със сила, невъзможно е да се завърши с война. Затова е не само безсмислено, но и престъпно да се води такава война като войната „за унищожаване на хитлеризма“, криеща се зад лъжливото знаме на „борба за демокрация“ ...“ Откъс от речта на Вячеслав Молотов пред Извънредна пета сесия на Върховния съвет на СССР, 2 ноември 1939 г.

На 23 август 1939 г. между Германия и СССР е подписан Пактът Молотов-Рибентроп, тайна част от който определя "сферите на влияние" на тези държави в Източна Европа, а през септември 1939 г. се започва военното нахлуване на Вермахта и Червената армия срещу Полша. Страните взаимно прекратяват пропагандата един срещу друг, а Сталин и Хитлер не крият своето приятелство.

През септември 1940 г. страните от Оста подписват Тристранния пакт, според който Германия, Италия и Япония ще наложат „нов световен ред“. В края на септември 1940 г. Хитлер изпраща послание до Сталин, като го уведомява за подписването на Тройния пакт, а по-късно кани Съветския съюз да се присъедини за постоянно към страните на оста и да вземе участие в разпределяне на "английското наследство" в Иран и Индия.

***

След началото на Втората световна война Борис III води политика на неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Румъния Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.

През 1940 година царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество е копие на Нюрнбергските закони на Германия.

Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, в които е включено и присъединяване на България към Оста Рим-Берлин-Токио-Москва. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния пакт.

През март – април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което реално България става съвоюваща страна. България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Поморавие, Вардарска Македония и Беломорие. Във връзка с това цар Борис III е наречен Цар Обединител.

След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да заминат дори български доброволци, каквито е имало.

На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се заявява като част от лагера на нацистките съюзници.

Ето такива работи са ставали и е време да научим повече за случилото се тогава, защото днес ситуация в някои аспекти напомня опитите за установяване на „нов световен ред“. Отново е замесена Москва, и отново Русия има претенции страната ни да бъде в нейната сфера на влияние и контрол.

САЩ като че ли не оспорват апетитите на Путин, ужасно наподобяващи апетитите на Сталин. Започва предизборна кампания и ще чуем невероятни обещания да се хвърлим в обятията на Москва, да напуснем НАТО и ЕС, да се "залепим" за САЩ, "да обявим неутралитет", да си траем в Ориента, защото "Западната цивилизация се разпада"... Много дъвки ще се опитат да ни пробутат политиците. Затова е важно да сме будни и да учим уроците на историята.

Теория на конспирациите: Сталин и Борис III  (източник: YouTube)

Съществуват и конспиративни теории, които са между митовете и болното въображение. Една от тях „разкрива“ супер тайна среща на Борис III със Сталин месеци преди Техеранската конференция на 28 ноември 1943 г. (Борис III  умира на 28 август 1943 г., пет месеци преди да навърши 50 години.) Къде се е състояла тази среща не е ясно, но се знаело, че Сталин се е държал с Борис ІІІ като със слуга. Това било косвено доказателство, че руснаците са замесени в смъртта на българския цар. По-късно Москва „слага ръка“ на България, „бележката на Чърчил“ решава съдбата ни, Червената армия ни освобождава/окупира, вдигаме МОЧА и така до днес.

Най-добре е добре да познаваме историята си чрез фактите. Важно и полезно е.

Фрог нюз