Според проекта за следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС (2028–2034 г.) на стойност близо 2 трилиона евро държавите ще трябва да изпълняват конкретни препоръки на Брюксел, за да получават европейско финансиране. Сред възможните условия са и политически чувствителни мерки, включително повишаване на пенсионната възраст.
Разделение между държавите
Темата е предизвикала остър спор по време на среща на посланиците на страните членки в сряда.
Срещу предложението са се обявили както големи нетни платци в бюджета на ЕС като Франция, Италия и Испания, така и държави, които получават значително европейско финансиране, сред които Полша, Унгария и Малта.
Според критиците новият модел ще даде повече власт на националните правителства за сметка на регионите и ще позволи на Европейската комисия на практика да налага реформи без достатъчна политическа подкрепа.
„Не искаме препоръките на Комисията да се превърнат в задължения“, коментира европейски дипломат пред Politico.
От другата страна Нидерландия е защитила предложението. Подобна позиция традиционно поддържат и Дания и Швеция, които смятат, че обвързването на средствата с реформи ще насърчи по-ефективното управление на публичните финанси в по-бедните държави.
Според дипломати от противоположния лагер истинската цел на тези страни е да забавят плащанията към по-слабо развитите региони.
Моделът вече беше приложен след пандемията
Предложението стъпва върху механизма на европейския Фонд за възстановяване след COVID-19, при който отпускането на средства зависеше от изпълнението на конкретни реформи.
Така например Италия прие реформа на съдебната система, а Белгия промени пенсионната си система, за да получат част от договореното финансиране.
Европейската комисия отчита този механизъм като успешен, тъй като е стимулирал държавите да изпълняват препоръки, които години наред са били отлагани. Част от страните членки обаче смятат, че той е довел до сериозни забавяния при изплащането на средствата и до неясна политическа отговорност.
Опасения от засилване на евроскептицизма
По действащия проект държавите ще трябва да изпълнят всички или значителна част от препоръките, отправени към тях в рамките на Европейския семестър, за да получат европейското финансиране.
Именно това условие се превръща в една от най-оспорваните части на бъдещия бюджет.
Люксембург вече гласува против проектобюджета заради тази идея. Външният министър Ксавие Бетел предупреди още през юни, че ако европейските средства бъдат обвързани с изпълнението на препоръките на Европейския семестър, това ще се превърне в „най-добрата предизборна кампания за популистите“.
Белгия също изразява резерви, като посочва, че моделът трудно би работил във федерална държава, където регионите управляват голяма част от европейските средства. Според критиците те могат да бъдат наказани финансово заради решения или бездействие на националното правителство.
Очаква се след лятната пауза темата да бъде обсъдена и от европейските лидери. Целта е до началото на 2027 г. да бъде постигнато споразумение за новия многогодишен бюджет на ЕС, преди изборите във Франция, Италия, Полша и Испания да усложнят допълнително преговорите.