Бюджет от 2 трилиона евро и една дилема: Накъде върви Европейският съюз

С голямо мнозинство евродепутатите поискаха три ключови неща: по-голям бюджет, повече средства за конкретни политики и нови общоевропейски данъци върху технологични гиганти като Amazon и Google.

Предложението надгражда плана на Европейска комисия, който вече предвижда почти €2 трилиона разходи, включително средства за връщане на общия дълг от пандемията. Ако исканията на Парламента бъдат приети, бюджетът ще надхвърли психологическата граница от €2 трилиона – без да се броят дълговите плащания, пише Politico.

Аргументът на евродепутатите е ясен: ЕС не може да отговори на новите геополитически реалности – войни, икономическа конкуренция и енергийна несигурност – със „стар“ бюджет.

Германия казва „не“

Отговорът на Берлин и т.нар. „пестеливи“ държави е също толкова категоричен – „не“ на всичко. Канцлерът Фридрих Мерц отхвърли още предложението на Комисията като прекалено голямо. Аргументът: в момент, когато държавите режат разходи у дома, увеличаването на бюджета на ЕС изглежда политически трудно защитимо.

Германия не е просто един от участниците – тя финансира около една четвърт от бюджета на Съюза. Това ѝ дава решаваща тежест в преговорите и обяснява защо позицията ѝ е толкова твърда.

Стар модел срещу нови реалности

Зад финансовия спор стои по-дълбок конфликт. Критиците от северните държави твърдят, че Парламентът продължава да защитава „бюджет на XX век“ – с големи субсидии за земеделие и регионално развитие.

От другата страна са страни като Полша, Испания и Италия, които настояват за силен бюджет с щедро финансиране – както за традиционни политики, така и за нови приоритети като отбрана и индустрия.

Това е класически сблъсък: нетни донори срещу нетни получатели, но вече пречупен през нова геополитическа реалност.

Данъците – новото бойно поле

Един от най-спорните елементи са т.нар. „собствени ресурси“ – нови данъци на ниво ЕС. Парламентът предлага облагане на технологични компании, криптосектора и онлайн хазарта. Целта е проста: бюджетът да расте, без държавите да плащат повече.

Комисията вече предложи пакет от данъци – върху въглеродни емисии, внос, корпоративни печалби и други – с потенциал да носят около €65 млрд. годишно. Но повечето от тези идеи срещат сериозна съпротива от правителствата.

И все пак има пробив: лидерите на ЕС възложиха на Комисията да проучи тези предложения. Това показва, че темата няма да изчезне.

Спорът за дълга

Друг ключов въпрос е как да се изплати общият дълг, натрупан по време на пандемията. Франция, водена от Еманюел Макрон, настоява за отлагане на плащанията, за да се освободи фискално пространство. Германия е против.

Това противопоставяне може да се окаже решаващо, защото засяга не само бюджета, а и финансовата философия на ЕС – дисциплина срещу гъвкавост.

Решаващата година: 2026

Преговорите тепърва навлизат в най-напрегнатата си фаза. Неофициалният краен срок е срещата на върха през декември 2026 г.

Дотогава ще се води класическа брюкселска игра на компромиси – „даване и вземане“. Но този път залогът е по-голям от обикновено.

Какво всъщност е заложено

ози бюджет не е просто счетоводен план. Той е стратегически избор за посоката на Европа през следващото десетилетие.

От него зависи дали Европейският съюз ще може да изгради по-силна собствена отбрана, да настигне икономическото и технологичното предимство на САЩ и Китай и да запази баланса между богатите и по-бедните държави членки.

Именно затова сблъсъкът е толкова остър – защото не става дума само за числа, а за визия.

В крайна сметка, спорът за над €2 трилиона е спор за това каква Европа искаме да видим: по-силна и обединена или по-предпазлива и разпокъсана.