Двата дебата разкриват по-дълбокото предизвикателство пред ЕС. Блокът се опитва да се адаптира към свят, белязан от войната срещу Украйна, все по-настъпателната икономическа политика на Китай и по-непредсказуемите отношения със САЩ при президента Доналд Тръмп. В същото време европейските правителства са под натиск от растящите популистки и националистически сили в собствените си държави.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че Европа се намира в период на „геополитическа фрагментация, икономическо пренареждане и бързи технологични промени“.
Северът и Югът с различни идеи за парите на Европа
В центъра на спора е следващият седемгодишен бюджет на ЕС, който ще започне да действа от 2028 г. Става дума за приблизително 2 трилиона евро, предназначени за земеделие, регионално развитие, инфраструктура, научни изследвания, индустрия, отбрана и други политики.
Държавите от Северна и Западна Европа, сред които Германия, Нидерландия, Швеция и Австрия, настояват за по-малък и по-гъвкав бюджет. Те смятат, че Европа вече не може да харчи огромни средства по модели от миналото, докато изостава в ключови области като отбрана, технологии, енергийна сигурност и индустриална конкурентоспособност.
Тези страни, известни преди като „пестеливите“, днес предпочитат да се наричат „приятели на модернизацията“. Според тях нарастващата мощ на Китай, руската война срещу Украйна и по-твърдият подход на Вашингтон изискват коренно преосмисляне на европейските разходи.
Срещу тях застават държавите от Южна и Източна Европа, които защитават традиционните политики на ЕС и искат по-голям общ бюджет. Те се определят като „приятели на сближаването“ и настояват, че средствата за по-бедните региони и земеделието не бива да бъдат жертвани.
Спор за старите и новите приоритети
Според държавите, които искат реформа, ЕС продължава да отделя прекалено много средства за политики, създадени в различна историческа епоха. Те настояват повече средства да бъдат насочени към отбраната, технологиите, иновациите и защитата на европейската икономика от външен натиск.
Другият лагер обаче отговаря, че средствата за регионално развитие могат също да подпомагат нови цели като отбрана, жилищна политика и конкурентоспособност.
В последните предложения делът на земеделските и регионалните фондове вече е намален – от около 60% в сегашния бюджет до 41,4%. Според държави като Италия обаче тези политики все още не са достатъчно защитени.
Европа между геополитиката и вътрешната политика
Дипломати признават, че ЕС е изправен пред противоречие: лидерите говорят за необходимост от повече инвестиции в сигурност, стратегическа автономия и конкурентоспособност, но много правителства продължават да защитават старите бюджетни схеми.
Постигането на компромис е допълнително затруднено от вътрешнополитическата ситуация в много държави.
Правителствата са предпазливи към увеличаване на вноските в бюджета на ЕС заради натиска от националистически и крайнодесни партии, които често представят европейските разходи като прехвърляне на национални средства към Брюксел.
Въпреки разногласията европейските институции предупреждават, че липсата на споразумение до края на годината би поставила под риск приемането на новия бюджет навреме. При настоящата международна обстановка сценарий, при който ЕС влиза в 2028 г. без работещ бюджет, според европейски представители е практически немислим.
