Допълнителен фактор е, че част от лидерите идват директно от срещата на върха на Г-7 във Франция.
Заседанията ще започнат в четвъртък вечерта с изказвания на председателя на Европейския парламент Роберта Мецола и украинския президент Володимир Зеленски. По време на вечерята лидерите ще обсъдят т.нар. „глобални макроикономически дисбаланси“ – формулировка, зад която стои нарастващото безпокойство от зависимостта на световната икономика от Китай.
В петък предстоят трудните преговори за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, чиято стойност е около 2 трилиона евро, на фона на недоволство от страна на държавите, които са сред най-големите финансови донори на съюза.
Politico извежда четири акцента, около които ще се върти заседанието на лидерите на ЕС.
Напрежението с Пекин
Европейската комисия, начело с председателя Урсула фон дер Лайен и нейния началник на кабинета Бьорн Зайберт, настоява ЕС да заеме по-твърда позиция спрямо спорните търговски практики на Китай. Основното опасение е, че европейската индустрия губи позиции спрямо китайските компании, които според Брюксел се възползват от държавна подкрепа и произвеждат огромни количества стоки в стратегически сектори.
Фон дер Лайен търси политическа подкрепа за разследване на твърденията за навлизане на прекалено евтини китайски продукти на европейския пазар, което затруднява местните производители.
Сред обсъжданите мерки е и създаването на специален механизъм за противодействие на свръхпроизводството, подпомагано от държавни субсидии.
Въпреки това европейски дипломати посочват, че никой не желае търговска война с Китай. ЕС е най-големият пазар за китайския износ, а Европа продължава да зависи от китайски суровини и компоненти.
Очакванията са, че самото показване на готовност за въвеждане на ограничения може да накара Пекин да промени част от политиките си.
Европа иска да стане по-конкурентна
Срещата няма да бъде посветена само на ограничаването на външните конкуренти. Лидерите ще обсъдят и как ЕС да подобри собствената си икономическа ефективност.
На масата е планът „Една Европа, един пазар“, който цели да обнови правилата за създаване на компании, обществени поръчки и трансгранична заетост.
Единният пазар на ЕС беше създаден през 90-те години с цел свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. През последните години обаче той се превърна в сложна система от регулации, които според бизнеса увеличават разходите и затрудняват търговията между държавите членки.
Разговорите за конкурентоспособността ще дадат възможност на някои страни да изразят недоволството си от европейски правила, които според тях създават излишна бюрокрация.
Сред спорните теми е и системата за търговия с въглеродни емисии. Индустрията твърди, че високите енергийни цени и конкуренцията от Китай правят условията все по-трудни за европейските компании.
„Не можем да се конкурираме с глобални пазари като САЩ и Китай, ако нашият бизнес работи при по-лоши условия – част от тези условия идват именно от Брюксел“, казва пред изданието полският министър за дерегулацията Мацей Берек.
Бюджетът на ЕС – битка за милиарди
В петък лидерите ще обсъдят размера на следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз.
Кипърското председателство на Съвета на ЕС предложи ограничено намаление от 2% спрямо предложението на Европейската комисия за бюджет от около 2 трилиона евро. Германия и Нидерландия се очаква да настояват за по-големи съкращения, според дипломатически източници.
От друга страна, държавите, които получават значително европейско финансиране – сред тях Полша, Португалия и България – вероятно ще подкрепят предложението на Кипър, тъй като то запазва средствата за земеделие и регионално развитие.
ЕС иска преговорите да приключат преди президентските избори във Франция догодина. Френският политик Жордан Бардела обаче казва пред Politico, че ще оспори дългосрочния бюджет на съюза, ще настоява за намаляване на френския принос към Брюксел и ще търси съюз с националистически правителства за промяна на начина, по който функционира блокът.
Свят във война
Европейските лидери ще трябва да обсъдят и условията по предварителното мирно споразумение между САЩ и Иран, както и продължаващите последици от войната на Русия в Украйна.
Очакванията са някои предложения за санкции срещу израелски министри и ограничения върху търговията със селища на Западния бряг да не получат подкрепа, след като Чехия заяви готовност да използва правото си на вето.
Украйна от своя страна настоява за откриване на възможно най-много преговорни „клъстери“ – официални етапи по пътя към членство в ЕС. Киев също се стреми да запази подкрепата на европейските столици, докато американският президент Доналд Тръмп отново насочва усилията си към постигане на договореност за замразяване на войната.
Нарастват и призивите Европа сама да засили подготовката си за бъдещи заплахи.
„Трябва да увеличим военната си подкрепа за Украйна, за да сложим край на войната на нашия континент. Трябва сериозно да инвестираме в отбранителната индустрия, включително чрез разширяване на новия механизъм за финансиране на отбраната SAFE и създаване на европейски ядрен чадър за защита на гражданите“, казва пред изданието полският евродепутат Анджей Халицки.
В последния проект на общото изявление след срещата, датиран от 16 юни, се посочва, че Европейският съвет „осъжда категорично тежкия инцидент от 29 май 2026 г.“, при който руски дрон с експлозиви е паднал върху жилищна сграда в Румъния.
В документа се признават и нарастващите заплахи по източния фланг на Европейския съюз.
