40-годишната Евгения Бельовска от София умира в края на 2024 г., два месеца след като е пребита от партньора си Ариф Садула, с когото живеела в гръцкото село Ергани. След нападението жената е открита в критично състояние и транспортирана в болница в Александруполис, където лекарите извършват серия от животоспасяващи операции.

По думите на сестра ѝ Стефка Бельовска, когато семейството пристигнало в болницата, Евгения била напълно парализирана от врата надолу, със счупени и разместени шийни прешлени и тежки травми по цялото тяло. Въпреки усилията на медиците, състоянието ѝ остава необратимо, а впоследствие тя е транспортирана за лечение в България, където умира.

Първоначално Садула твърди, че жената е пострадала след падане в дупка на път за дома. След като успяла да разговаря с близките си след операциите обаче, Евгения разказала, че е била пребита, а след това изхвърлена в изкоп, където е лежала с часове.

Съдебномедицинската експертиза също поставя под съмнение версията за инцидент. Според експертите счупването на врата е причинено от силен удар, а не от падане. При аутопсията са открити и по-стари травми, включително зараснало счупено ребро, което според близките подсказва за системно домашно насилие.

Роднини и приятели на Евгения твърдят, че тя е живяла в страх и изолация. По техни думи жената многократно е правила опити да напусне партньора си, но е била връщана обратно, а документите и парите ѝ са били отнети.

Година и половина след нападението делото стига до съда в Ксанти. Обвинението срещу Садула включва умишлено убийство, тежка телесна повреда, противозаконно лишаване от свобода и задържане на документи. Магистратите обаче го оправдават по най-тежкото обвинение и му налагат осем години затвор за останалите престъпления.

Решението предизвиква възмущение сред близките на жертвата. Те посочват, че съдебномедицинските заключения категорично свързват смъртта на Евгения с тежката гръбначно-мозъчна травма, получена при побоя.

Според адвоката на семейството в Гърция съдът е приел, че обвиняемият е нанесъл побоя и е хвърлил жената в двуметров изкоп, но е преценил, че не е имал намерение да я убие. В мотивите си магистратите посочват, че смъртта е настъпила два месеца по-късно след множество операции и лечение, поради което не приемат пряка връзка между побоя и фаталния край.

Допълнително недоволство поражда фактът, че по гръцкото законодателство присъдата може да бъде атакувана единствено от прокуратурата или от осъдения. Прокуратурата не е протестирала решението, докато Садула е подал жалба срещу присъдата си.

Семейството се опасява, че след приспадане на времето, прекарано в ареста, и заради предвидените облекчения той може да излезе на свобода значително по-рано. Близките на Евгения вече обмислят да сезират Върховната прокуратура на Гърция с искане делото да бъде разгледано отново. Те настояват и за подкрепа от българските институции, определяйки съдебното решение като несправедливо и необяснимо на фона на събраните доказателства по случая.

От българското Министерство на външните работи посочват, че Генералното консулство в Солун е оказало съдействие на семейството и е подпомогнало транспортирането на пострадалата до България. От ведомството уточняват обаче, че нямат правомощия да влияят върху решенията на гръцките съдебни органи.