Британско семейство напуска България след 9 г.: „Два пъти едва не ме убиха в болница“

Причината – поредица от здравни инциденти, които едва не костват живота на Кристин, и дълбоко разочарование от българската действителност, пише Dayli Mail.

„Два пъти едва не ме убиха“

58-годишната Кристин разказва пред „Дейли Мейл“, че е била жертва на лекарски грешки в държавни болници. Пристигайки в България, тя приема медикамент за сърдечен ритъм по указание от британски лекари само за шест месеца. Български медици обаче настояват да продължи лечението три години, което уврежда сърцето и щитовидната ѝ жлеза.

По-късно ѝ изписват неподходящ препарат за диабет, а организмът ѝ започва да „се изключва“. Частен специалист ѝ поставя правилната терапия, но пораженията остават – възпаления, болки в ставите и бъбречни проблеми.

„Два пъти едва не ме убиха. Страх ме е, че при третия няма да оцелея. Загубих всякакво доверие в лекарите тук“, казва тя.

Разбити илюзии

Първите години в България изглеждат обещаващи. „Имаш меден месец – топло време, красиви гледки, всичко изглежда спокойно“, споделя Кристин. „Но после разбираш, че мястото няма посока. Политическите избори се повтарят, правителствата се разпадат. Страната прилича на кораб без кормило“.

70-годишният Ерик, бивш инженер по минно дело, е още по-краен: „Да, животът е по-бавен, времето е чудесно. Но хората са мрачни, услугите – ужасни. Чакали сме половин час в ресторант без да ни сервират и просто си тръгнахме“.

Той критикува и бюрокрацията: „Системата е изцяло на хартия. Ако не носиш всички документи, не ти вярват. Консултантите не си говорят един с друг. Това изтощава“.

„Научихме се да ценим британските стандарти“

Семейството не крие, че не е единствено. Познават и други чужденци с тежки здравни истории. „Приятел ни страда от кожно заболяване. Лекарите смениха крема му с по-евтин, за да спестят пари, и той изпитваше ужасни болки“, разказва Кристин.

След престой в Турция през 2000-те години, България им се струвала добър избор – по-близо до Централна Европа и подходяща за техните два коня. Сега обаче плановете се променят. Те продават имота край Севлиево и се готвят да преместят животните, кучетата и котките си във Франция.

„България беше грешка“, признава Ерик. „Франция щеше да е първият избор, но тогава ни се стори твърде далеч за конете“.

Кристин завършва: „Животът тук беше урок. Опознахме източния манталитет и разбрахме колко е важно да имаш стандарти, правила и контрол. Сега сме готови да започнем отначало“.