Адриан Николов, ИПИ: Към момента има стремеж за разходване на около 45% от БВП през бюджета

Николов смята, че пари в бюджета могат да дойдат от повишаване на тол таксите, „защото в момента сме много евтина транзитна дестинация”.

„Може да се помисли за преструктуриране на земеделските субсидии. Администрацията остана в една и съща форма и численост, въпреки намалението на населението”, алармира специалистът.

„Трябва да видим накъде се движим. Към момента има стремеж за разходване на около 45% от БВП през бюджета. В периодите, в които икономиката растеше сериозно, харчовете бяха на 38-39 на сто от БВП. Нужно е да имаме управленска визия за следващите 4 г.”, аргументира се Николов. Той призова финансовият министър да поиска ревизия на всички въведени разходни мерки.

По отношение на предвидените повишени разходи в хазната изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов даде пример със семейния бюджет. „Ако в едно семейство харчат повече, отколкото изкарват, идва ЧСИ и те започват да си плащат дълговете”, посочи той и даде пример с Гърция, които преди години бяха принудени да продадат пристанищата и да намалят пенсиите и заплатите.

Експертът цитира данни, че дефицитът към първото тримесечие ще бъде около 3,6 млрд. лева.

„Това съответства на 18-те милиарда дефицит, които се очакват, ако се изпълни бюджета – това е около 1,5 млрд. лева дефицит на месец. За мен сметките са верни и те бяха посочени още през октомври от служебния министър на финансите. Основната причина за тези 18 млрд. лева са увеличените заплати, по-високи пенсионни и социални плащания с 5,4 млрд. и увеличена издръжка”, отбеляза представителят на работодателите.

Във връзка с намаляването на сивия сектор Добрин Иванов каза: „изсветляването на икономиката не означава нов БВП, това е повишаване на икономиката. За да се получат заложените числа, българската икономика трябва да порасне с 6%, което е нереалистично”. Той даде пример той с „най-добрите години - 2007-2008-ма сме имали 6% ръст, но последните 15 г. икономиката расте с максимум 2,5-3 на сто”.

И тримата специалисти поставиха акцент върху нуждата от ясни цели и мерки, съобразени с реалността. „Сякаш нашата национална цел е да вържем 3% дефицит”, заяви Добромир Иванов.