Най-сериозно поскъпване е отчетено при зърнените култури, захарта и растителните масла. Цените на зърното са се увеличили с 3,4% за месец, а пшеницата е поскъпнала с 5,8%.
Според FAO екстремните горещини са засегнали добивите от пшеница в няколко ключови производителки. Допълнителен натиск върху цените оказват и продължаващите проблеми с износа през Черно море и щетите по инфраструктурата заради засилените атаки между Русия и Украйна.
Рекордните температури в Европа през юни също са нанесли сериозни поражения върху земеделието. По оценки на експерти горещата вълна е довела до унищожаването на около 9 млн. тона зърнени култури, сред които пшеница, ечемик, царевица и овес.
Захарта е поскъпнала с 5,6% през юли. Сред причините са опасенията за реколтата заради продължителното горещо и сухо време в Европейския съюз, както и очакваните щети от бързо развиващия се климатичен феномен Ел Ниньо. В Бразилия допълнително влияние оказват нови правила, позволяващи по-голямо количество етанол в бензина, което увеличава търсенето на захар за производство на биогорива.
Цените на растителните масла са се увеличили с 2%, подкрепени от силното търсене от сектора на биодизела в Индонезия и по-високите цени на петрола.
Конфликтът в Близкия изток също допринася за поскъпването на храните. Около една трета от световното производство на торове преминава през Ормузкия проток, а нарушенията в транспорта увеличават разходите по веригата на доставки.
Не всички хранителни продукти обаче са поскъпнали. Цените на месото са спаднали с 2,8% през юли – първото месечно понижение от началото на годината. Поевтинели са птичето, свинското и говеждото месо. FAO отбелязва, че високите летни температури са ограничили растежа на свинете, което частично е подкрепило цените.
Млечните продукти са поевтинели с 0,7%, основно заради по-ниските цени на маслото и млеката на прах.
По-високите цени на хранителните суровини обикновено се отразяват на потребителите със закъснение, тъй като производителите и търговците прехвърлят нарастващите си разходи към крайните цени.
Особено тревожна е перспективата за хората, които вече страдат от сериозна продоволствена несигурност. Световната продоволствена програма на ООН предупреди, че до края на следващата година климатичният феномен Ел Ниньо може да тласне още около 50 млн. души към остър глад.
