Агджа не е измислил българската следа

“Не знам какво го съветват сега чрез неговите адвокати. Аз лично смятам, че той няма да говори сега по българската следа”, каза ген. Тодор Бояджиев по БНР.

По думите му, след излизането си от затвора Агджа ще извади „нов заек от ръкава си". Бояджиев посочи, че при започване на второто следствие разследващият съдия Мартела разрешава на двама служители от италианското разузнаване да се срещнат с Агджа. Те обещават на Агджа облекчения за присъдата , ако направи още разкрития. Бояджиев припомни, че българската следа се появява много късно и посочи, че Агджа описва огледалния образ на апартамента на Сергей Антонов. Генералът коментира още, че тези факти и други подобни навеждат на мисълта, че Агджа говори под диктовка.

На 25.11.1982 г. съдия-следователят Мартела обвинява българи в покушението на Папата и те са арестувани. Само две седмици по-късно българското следствие завежда собствено разследвано, припомня Тодор Бояджиев. Има дори обвинение на българската Прокуратура срещу Агджа, но то не може да влезе в съда, поради невъзможността терористът да бъде изправен пред български съд, допълни той. За огромната работа извършена от българските служби говори огромния обем на делото - 127 тома и 31 тома допълнения.

Ген. Тодор Бояджиев посочи, че старши анализатор на ЦРУ Мелвин Гудман прави първият анализ на покушението срещу папата и прави следното заключение - няма българска следа. Тъй като това заключение не се харесва на високопоставени хора в управлението на САЩ, задължават Гудман да направи втори анализ и той повтаря заключението си, след което е отстранен.

Бояджиев посочва, че 1986 година Мелвин Гудман е подал оставката си в ЦРУ, като за основна причина посочва: „Политизиране на разузнаването срещу СССР по време на директора на ЦРУ Кейси и неговият заместник Робърт Гейтс". Според генерала, ЦРУ не е участвало в организирането на атентата срещу Папата, но активно е участвало в появата и налагането на тезата за българската следа.

Бояджиев коментира още: "Разузнаванията имат две болести. Първата е „пожелателното мислене", т.е. разузнаването да не е лошият вестоносец. Второто е осъществяване на политически поръчки. Разузнаването е остър инструмент, като скалпел. С него добрият хирург прави добра операция, а попаднало в ръцете на убиец, стават убийства. Не бива да се обвинява само разузнаването, защото над него стоят политически решения".

Не бих се изненадал, ако Агджа се прероди в един говорител против тероризма, прогнозира генералът.


В момента в Полша е отворено дело срещу Агджа, което разследва българското участие. С това се занимава комисия, подобна на българската Комисия по досиетата. Затова ще се наложи България да има официална позиция по случая Агджа, посочва Бояджиев и коментира, че това, че има медийна реакция по този въпрос “е хубаво".