Ако България реши да се самоубие като напусне ЕС

Откъдето и да го погледнеш, навлизаме в нова Студена война. Това значи ценностно разделение на света, политически спирачки пред глобализацията, плюс локални горещи конфликти тук-там. Преди Украйна Русия се саморазправи със Сирия, оправдавайки се с американската намеса в Ирак и Либия; по-назад беше съветската инвазия в Афганистан и смазването на Пражката пролет, преди това американските бомбардировки на Виетнам и преврата в Гватемала.

Бяхме почнали да мислим, че това безумие е история, но ето че се завръща. Тук няма да обсъждам кой е виновен: да кажем, че политиката търси реванш пред икономиката, която я беше изместила в епохата на глобализацията.

Безформена омраза към Запада и човешките права

Новото разделение на света обаче е далеч по-сложно. Начело на антидемократичния лагер вече не стои една втора икономическа и военна сила, каквато беше СССР. Западащата Русия се нарежда на 11-то място и всъщност не произвежда нищо освен природни ресурси и оръжията, с които да ги пази. Не произвежда впрочем и най-важното - идеология, каквато обилно изнасяше по съветско време. Освен, разбира се, една безформена омраза към Запада, човешките права и международния ред, която мобилизира ситуационно различни групировки, но едва ли може да послужи за изграждане на нещо трайно като социалистическия „лагер“ навремето.

Като изключим Ким Чен Ун, пътувал 20 часа с влака си към Москва, основният крепител на антизападния полюс днес е Китай. При това от младши партньор на СССР навремето, днес Пекин се е превърнал в шеф, когото Русия все по-безропотно започва да слуша.

Играта на Поднебесната империя е сложна: използва конфликта на Русия със Запада, за да черпи ресурсите на първата и да шантажира втория със заплахата, че може да мине истински на страната на Москва. Предисторията тук е резкият и според мен нелеп завой по отношение на Китай, който направи Доналд Тръмп, обявявайки търговска война на основния си глобален конкурент. За да си представим колко различна е сегашната Студена война от тази във времето на блоковете, трябва да се знае, че търговският обем на Китай с уж основните му идеологически врагове САЩ и ЕС е съответно четири пъти по-голям от този със съюзника Русия.

Новата група на необвързаните

Ако търсим аналогии с времето на Студената война, ще забележим разрастването на една нова група на необвързаните - БРИКС, която от догодина ще трябва да добави към названието си още 6 букви за нови членове. Целите ѝ трудно могат да бъдат дефинирани - впрочем именно защото блоковото противопоставяне вече не е така еднозначно. Във времето на Студената война необвързаните опитваха, както се казва, да сучат от две майки - най-добрият пример за което беше Югославия, която си осигуряваше подкрепа от единия лагер, заплашвайки, че ще мине на страната на другия.

Целта на сегашните БРИКС-ове няма как да е такава, защото единият лагер сякаш е вътре. Но значи ли това, че тандемът Русия-Китай ги управлява както СССР управляваше Ангола или Виетнам? Ами не, защото в подобна схема едва ли биха участвали Бразилия и Индия, които искат да са равноотдалечени.

Участието в съюзи днес е станало много по-флуидно, особено за мощни страни, които могат да си позволят двусмислени членства. Стратегиите в БРИКС са най-различни. Русия иска политическа подкрепа за империалистическата си война, обратно на много стари и нови членове, които по този начин символически се борят с наследството на империализма. Изпадналата в тежка инфлация Аржентина и гладуващата Етиопия очакват финансова подкрепа от Китай. Всички се надяват на някаква обща валута, която да позволи заобикалянето на долара, но тази работа няма как да стане бързо, освен ако не въведат нещо като „преводен юан“ по модела на преводната рубла от соцвреме за вътрешно разплащане между страните. Не е ясно обаче как Индия или ЮАР ще го приемат. Страни като Бразилия са демокрации, Китай е комунистическа диктатура, Русия се управлява от нацистка хунта. Саудитците са лидери ни сунитския свят, вековни врагове на иранците, център на шиитския.

Разнородна група с богати рсурси

Като се замислиш, основното което могат да правят тази огромни страни, е да шантажират Запада с природните си ресурси (42% от петрола ще е в страни от БРИКС). А също да инструментализират политиките по миграцията, климатичните промени, гласуванията в организации като ООН – с една дума все неща, свързани с глобализацията.

Дали в подобна разнородна група може да се появи единна политическа воля, която да печели от подобен шантаж, е неясно – договорката между Русия и Саудитска Арабия за намаляване на производството на петрола и съответно вдигане на цената му е добра за производителите, но лоша за купувачите. В историята подобни обединения се правят или след дълго съвместно развитие, както стана с ЕС, или след военно завоевание. Възможно е и двусмисленото лидерство на Китай да се поразклати заради предвижданата криза на икономиката им, спукването на строителния балон и резултатите от авторитарната политика на Си. А преди Путин да се изтегли от Украйна за никакво равновесие не можем да говорим.

Мястото на България

Къде в тази геополитическа ситуация трябва да е България? Да кандидатстваме в групата БРИКС или, недай си боже, за руската Общност на независимите държави (ОНД) май никой не отваря дума. Да стоим извън съюзи може да е добре за Швейцария, но би обрекло една малка и бедна страна като нашата. Всъщност това, което сме извоювали с членството в ЕС е най-доброто, което е можело да ни се случи: за разлика от съветския блок, където цареше Брежневият „ограничен суверенитет“, сега сме равноправен участник в най-богатия съюз в историята.

Дори най-безотговорните русофили не смеят да работят за директно напускане на съюзите, в които участваме; обикновено се борят за разхлабване на едни или други ангажименти, евентуално – шантажиране на структурите с противопоставяне на консенсусни решения. Орбан e техният герой, защото успял да си осигурил руски газ, но междувременно обрича страната си на 18%-ова инфлация. Идеята е, че ако играем ту с едни, ту с други ще кярим, както правеше навремето необвързана Югославия. Тази идея е не само глупава, но и вредна, защото както казах, светът е друг – най-важната промяна е все по-дълбоката глобална обвързаност, която наказва всеки, който стои настрана.

ЕС и НАТО в Конституцията?

Само че има ли гаранция, че любителите на геополитическата аванта няма да се радикализират? Че няма Русия да активизира своите тролове при поредната трудност пред България? По този повод група бивши политици и дейци на атлантизма предложиха членството в ЕС и НАТО да бъде вписано в новата редакция на Конституцията ни. Авторите на писмото се опасяват от това, че популисти, мотивирани отвън, ще организират референдуми за излизане от тези организации, използвайки една или друга емоционална вихрушка.

Напълно съм съгласен, че референдуми по подобни стратегически теми трябва да се ограничат максимално – партии като „Възраждане“, БСП и ИТН злоупотребяват с тях, за да правят своите предизборни кампании. Но да се ограничат, не да се забранят. Ако България реши да се самоубие, като направи своя БулЕкзит, нека това стане, след като не само гражданите, но и всички институционални нива вземат отношение. Въпросът е подобно нещо да не става стихийно и лесно. И уверявам ви, че с всички сили ще агитирам против подобна лудост.

Това би било прекалено

Но да се впише в Конституцията в какви съюзи участваме ми се вижда грешно. Тази идея малко ми напомня член 12 от живковската конституция (1971), който гласеше: „Народна република България пpинaдлeжи към cвeтoвнaтa coциaлиcтичecкa oбщнocт, кoeтo e eднo oт глaвнитe уcлoвия зa нeйнaтa нeзaвиcимocт и вcecтpaннo paзвитиe“. Не виждам и защо “знамената на ЕС и НАТО да намерят място в Конституцията като елементи, допълващи националната символика”.

Вярвам – надявам се! - че някой ден Евросъюзът ще се превърне във федеративна държава и тогава, разбира се, ще напишем каквото трябва в Конституцията. В момента обаче това ми се вижда прекалено; да не говорим за Северноатлантическия алианс (НАТО), който утре може да стане Тихоокеански, космически или някакъв друг.

Не бива да издребняваме с тая наша многострадална конституция. Нека там са записани ценностите, които изповядваме, правата, смисълът за съществуването на държавата ни. Съюзите, в които участваме, ще дойдат оттам: в момента просто няма по-добри.

Ивайло Дичев за “Дойче веле”