Реклама / Ads
2| 2199 |03.07.2025 НОВИНИ

„Ако не се борим сега…“. Кримските татари се страхуват от нова историческа несправедливост

.
Когато украинката Ления Умерова преминала в Русия на път за родния си Крим, за да посети болния си баща в края на 2022 г., тя била задържана и принудена да издържи това, което тя нарича „въртележка“ от обвинения и прехвърляния между затвори, продължила почти две години.
 

Изпитанието, което включвало престои в изолатора, кристализирало усещане за поколенческа травма за 27-годишната Умерова, която е част от кримскотатарската общност – коренното население на полуострова край Черно море, анексиран от Украйна от Русия през 2014 г., разказва Ройтерс.

 

„Беше много трудно, защото постоянно бях сама в килията, а те (руснаците) периодично се опитваха да ми подават тяхната пропаганда“, казва Умерова, която първоначално е била обвинена в административно нарушение, а по-късно – в шпионаж, обвинения, които тя отрича.







Умерова е израснала с историите на баба си за това как през 1944 г. семейството, заедно със стотици хиляди други кримски татари, е било депортирано в далечна Централна Азия по заповед на съветския диктатор Йосиф Сталин, заради предполагаемо сътрудничество с нацистите – въпреки че много татари, включително прадядо ѝ, са се сражавали за Червената армия.

 

Хиляди са загинали от болести или глад, а на татарите е било позволено да се върнат в Крим едва през 80-те години. Сега Умерова се опасява, че Крим, като част от бъдещо мирно споразумение за Украйна, може да бъде признат за част от Русия – сценарий, който администрацията на Тръмп в САЩ е сигнализирала като възможен.

 

„От толкова години насам, един и същ враг причинява зло на нашето семейство“, казва Умерова. „Ако не се борим сега и не преодолеем това, какви са гаранциите, че децата ми или внуците ми няма да получат същото отношение?“.

 

Винаги пред очите ѝ е примерът на баба ѝ, която отказвала да говори руски, когато Умерова била малка, и потопила семейството в татарската култура и език.

 

„Каквото и да се случи, трябва да се върнем в Крим“ – това беше посланието.

 

Умерова се завърнала в Киев след освобождаването ѝ от Русия при размяна на пленници през септември миналата година и въпреки страданията си, остава с надежда, че татарите – сунитски мюсюлмани от тюркски произход – един ден ще могат отново да живеят свободно в украински Крим.

 

„Всеки ден, всяка година… живееш с мечтата, че сега, точно сега, ще се справят с това едно нещо и ще върнат Крим… И така ще бъде, убедена съм на 100%“, добавя тя.

 

Русия не иска да върне каквото принаджежи на Украйна и украинците

 

Руският президент Владимир Путин е заявявал многократно, че всяко мирно споразумение за Украйна трябва да включва признаване на руския суверенитет над Крим и още четири украински региона.







Москва отхвърля твърденията на Киев, че нарушава правата на татарите и други хора в Крим, като твърди, че полуостровът е исторически руски.

 

Според Мисията на украинския президент в Автономна република Крим, около 133 кримски татари в момента са незаконно задържани от Русия. Министерството на външните работи на Русия не е отговорило на искане на Reuters за коментар.

 

„Да се даде Крим на Русия)е все едно да се плюе в лицата им“, казва Умерова по повод задържаните татари и десетките хиляди, които все още живеят в окупиран Крим.

 

По време на анексията на Крим от Русия, кримските татари представляваха около 12% от населението на полуострова, което възлизаше на около два милиона души. Те отхвърлиха руската окупация и бойкотираха тогавашния референдум. По оценки на лидерите на общността, около 50 000 души са напуснали Крим след 2014 г., въпреки че повечето са останали.

 

Активистката за правата на кримските татари и журналистка Лютфие Зудиева, която живее там, казва, че Русия е подложила нейната общност на това, което тя нарича „активна асимилация“.

 

„Разбира се, днес в Крим можеш да пееш на кримскотатарски и да танцуваш народни танци, но хората нямат политическа представителност“, казва тя.

 

Крим е международно признат като част от Украйна от повечето страни, но американският президент Доналд Тръмп каза пред списание Time през април, че „Крим ще остане с Русия“.

 

Според предложения за мир, подготвени от пратеника на Тръмп Стив Уиткоф, САЩ биха предоставили де юре признаване на контрола на Москва върху полуострова. Въпреки това двете страни не са постигнали сериозен напредък в мирните преговори от април насам.

 

Украинският президент Володимир Зеленски се опитва да устои на натиска от страна на Тръмп да отстъпи територии на Русия като част от всякакво мирно споразумение и посочва случая на Умерова като пример за това, което той нарича потискане на кримските татари от Москва.

 

За украинската певица Джамала, която спечели конкурса „Евровизия“ през 2016 г. с песента си „1944“ за депортациите на Сталин, всякакви разговори за юридическо признаване на Крим като руски са „безумие“.

 

„Ако страна като Америка каже: „Няма значение, нека просто го забравим и продължим напред“, тогава в света няма никакви гаранции“, казва Джамала пред Ройтерс.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 2285 |03.07.2025 Разговорът Путин-Тръмп: Русия иска Крим, Украйна настоява за директни преговори . 5| 2173 |03.07.2025 Смях и преструвки в новия филм на Яна Титова – започнаха снимките на „Брънч за начинаещи“ . 0| 2182 |03.07.2025 Пожари в Крит, Турция и Германия принуждават хиляди да бягат от огъня . 0| 2195 |03.07.2025 Фатален инцидент във военния завод „Арсенал“ в Казанлък. Има загинал

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads