Ако Крим стане руски по документи: Прецедентът, който може да срине световния ред

През април администрацията на Тръмп повдигна идеята за признаване на Крим като руски в правен смисъл като част от евентуално споразумение за прекратяване на войната в Украйна, пише Politico.

„Много опасен прецедент е дори самото поставяне на такива неща на масата за преговори“, предупреди Ирина Марчук, доцент по международно наказателно право в Университета в Копенхаген. „Това изобщо не трябва да бъде предмет на обсъждане“.

На карта е заложен принцип, който ръководи международните отношения след края на Втората световна война – че границите не могат да бъдат променяни със сила.

Посланието „силата създава право“ няма да се отнася само до Русия, но и до заплахата на Китай да завладее Тайван, както и до страните, за които Тръмп се е шегувал, че САЩ биха могли да анексират – като Гренландия, Канада и Панама.

„Това оформя мисленето ни за правилата“, каза Лаури Мялксоо, професор по международно право в университета в Тарту, Естония. „Къде ще се прояви този прецедент? Става по-трудно да се критикува една средна по размер държава за подобни действия в собствения й регион, защото тя ще може да посочи този случай и да каже: ‘Вижте какво стана там – защо аз да не направя същото?’“.

Юридическият натиск на Кремъл

Русия от години се опитва да узакони анексията си и реагира остро на всяка правна пречка. Когато Международният наказателен съд класифицира действията на Русия в Крим като „окупация“, Москва оттегли подписа си от Римския статут – символичен жест, тъй като никога не го е ратифицирала.

Русия настоява официалното признаване на Крим – който от 2014 г. се е превърнал в огромна военна база – да е задължително условие за разрешаване на войната. В неуспешните мирни преговори след пълномащабното й нахлуване през 2022 г., Москва постави като условие Украйна да признае Крим като част от Руската федерация.

В същото време Украйна води съдебни битки срещу руската агресия още от 2014 г., печелейки редица решения, които постановяват, че Крим и части от източна и южна Украйна са временно и незаконно окупирани.

През 2021 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че Русия носи отговорност за нарушения на човешките права в Крим – включително изтезания, незаконни арести и насилствени изчезвания. Това създаде прецедент, признавайки, че Москва ефективно е завзела полуострова със сила на 27 февруари 2014 г., а не чрез юридически невалидния референдум от март същата година, както твърди Кремъл.

Последици за международното право

Същата правна логика – че Русия незаконно окупира украинска територия – лежи в основата на други ключови дела, включително за насилственото депортиране на украински граждани. Ако се признае, че Русия е суверен над Крим, тези нарушения няма да могат да бъдат правно оспорвани, обяснява Дария Свиридова, юристка от Киев, родом от Крим.

На практика това означава, че политики като принудително налагане на руски паспорти или депортиране на украинци в затвори на хиляди километри в Русия повече няма да се смятат за нарушения на международното право. Русия ще се възприема като упражняваща суверенитет, включително правото да променя конституцията и да налага гражданство – стига тези действия да „уважават“ основните права, посочва Марио Паскуале Аморозо, правен съветник в Международната комисия по право на ООН.

Украинските правни усилия не целят само отчетност – те разобличават и кремълската пропаганда. По време на изслушвания в ЕСПЧ преди 2022 г., Русия системно използва твърденията, че Крим се е присъединил чрез „самоопределение“ или че „защитава рускоезичните“.

„Нашите съдебни дела целят да установят истината. Това е битка не само за справедливост, но и за истина“, казва Маргарита Сокоренко, представителка на Украйна пред ЕСПЧ.

„Червената линия“ на Украйна

С нарастващия натиск за мирни преговори, Украйна категорично изключи отстъпки по статута на Крим. „Тук няма за какво да се говори. Това е против нашата конституция“, каза президентът Володимир Зеленски по повод изказванията на Тръмп.

„Това е нашата червена линия: никакво признаване“, заяви Антон Кориневич, специален посланик на Украйна и ръководител на основната група за създаване на Специален трибунал за агресията, пред Politico.

Тази категорична позиция е в синхрон с международноправните усилия за привличане на Русия към отговорност. Европейски държави наскоро обявиха създаването на нов трибунал за престъплението на агресия, който може да даде на Украйна ново средство за защита.

Прецедентът и бъдещата опасност

Трибуналът ще бъде под егидата на Съвета на Европа и може да започне работа още през следващата година. Основен въпрос е дали ще обхваща само събития след 2022 г., или и анексията от 2014 г. Кориневич подчерта, че Украйна държи да се разглеждат и събитията отпреди пълномащабната инвазия.

Но САЩ под управлението на Тръмп се отдръпват от тези усилия – отказаха подкрепа за трибунала и дори застанаха на страната на Москва в две резолюции на ООН. Това отслабване на международния консенсус може да има дългосрочни политически и икономически последици.

„От юридическа гледна точка Крим остава окупиран“, подчертава Свиридова, „но ще се променят политическите наративи, ще се променят икономическите оценки и това ще постави под напрежение консенсуса в много държави“.

В краткосрочен план компании, които досега са били санкционирани, могат да се опитат да възобновят дейността си в Крим. В дългосрочен – подобен акт би подкопал международното право.

„Очевидно е, че това ще бъде прецедент и изкушение за други страни да издигнат териториални претенции със сила“, казва тя.

Първите, които ще пострадат от такъв обрат, ще са хората, останали под окупация, предупреждава Нариман Джелял – бивш кримски политически затворник, сега украински посланик в Турция. „Ако Тръмп направи това, което намеква, ще е ужасно не само от глобална перспектива, а и за конкретни хора“, казва той.

„Дори ако САЩ признаят Крим за руски, това няма да спре Путин – защото целта му не е само Крим. Тя е много по-голяма“.