Унгарски паравоенни в Босна в подкрепа на Додик. Путиновата ос за влияние в Балканите

Официално, унгарците са били изпратени като инструктори, но мисията е обявена едва след като местни медии съобщават за присъствието им. Суверенното по конституция босненско правителство в Сараево не е било уведомено, че до 300 паравоенни полицаи от чужда държава ще преминат границата, пише The Guardian.

Ключов момент и осъдителна присъда

Таймингът е критичен: унгарците пристигат в навечерието на повратна и потенциално взривоопасна дата. На 26 февруари Милорад Додик – радикалният президент на сръбската република Република Сръбска – беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публични длъжности заради сепаратистки действия.

Додик, който управлява тази административна единица от 2006 г., бе признат за виновен, че е игнорирал решенията на Върховния представител – международен пратеник, назначен с цел гарантиране на изпълнението на Дейтънското споразумение, което сложи край на войната от 1992–1995 г. Върховният представител има правомощия да налага или отменя закони и да освобождава длъжностни лица.

В отговор на присъдата Додик я нарече „пълна глупост“ и призова привържениците си „да бъдат весели“. След това заяви, че Босна и Херцеговина „е престанала да съществува“ и предприе ход към фактическа отцепване, като прие местни закони, забраняващи присъствието на национални правоприлагащи и съдебни органи на територията на Република Сръбска. Той отказа да обжалва присъдата, тъй като не признава юрисдикцията на съда, но отбеляза, че не може да попречи на адвокатите си да го направят. Адвокатите действително са подали жалба, която трябва да бъде разгледана през следващите месеци.

Унгария и Сърбия – в подкрепа на Додик

Присъдата и реакцията на Додик бележат момент, в който хроничната институционална дисфункция на Босна премина в опасна криза с потенциал да разцепи Европа. Това показва, че в ситуация на натиск унгарският премиер Виктор Орбан избира да застане на страната на Владимир Путин и съюзници като Додик, а не на тази на Брюксел. През близо две десетилетия на власт Додик е чест гост в Москва – последната му визита беше третата от март насам.

Сръбският авторитарен президент Александър Вучич също редовно подкрепя Додик в конфликта му със Сараево и западните столици. Вучич посети Баня Лука в знак на солидарност, наричайки съдебното решение „незаконно и антидемократично“. Двамата се срещнаха отново в Белград в понеделник, докато Додик пътуваше за Москва.

Замразен конфликт с нов взривоопасен заряд

Присъдата и последствията ѝ демонстрират, че и 30 години след войната, отнела живота на над 100 000 души, дълбоките разделения в Босна не са преодолени. Макар никой да не очаква нова война, страната остава гореща точка в сърцето на Европа с реален риск от напрежение и насилие.

Войната, спряна от Дейтънското споразумение, беше жесток конфликт, върнал геноцида в сърцето на континента. Споразумението ще бъде отбелязано тази седмица с среща на НАТО в американския град Дейтън, дал името си на мирния договор. Но макар Дейтън да спря насилието, той на практика замрази конфликта, като раздели страната на две части: Република Сръбска и Федерация на бошняци и хървати.

Критиците на Дейтън го определят като „награда за етническото прочистване“. Кръпката, спряла кръвопролитието, се е втвърдила в институционален усмирителен пояс, който пречи на Босна да се развие като функционираща държава. Сложната система на управление, въведена от Дейтън, облагодетелства националистически партии, парализа и корупция.

Додик отслабва, но остава опасен

Откакто е на власт, Додик – президент на Република Сръбска и лидер на Съюза на независимите социалдемократи – блокира реформи и европейска интеграция с постоянни заплахи за отцепване и връщане към конфликта. Но има признаци, че политическата му сила отслабва: босненски официални лица и западни дипломати в Сараево потвърждават публикации в унгарската преса, според които унгарски паравоенни сили са били в Баня Лука, готови да изведат Додик в случай, че бъде притиснат и трябва да избяга.

Засега това не се е случило, но експерти смятат, че оттеглянето му остава реална възможност. През последните месеци семейството на Додик е търсило контакт с високопоставен западен представител за договаряне на условия за евентуално бягство, съобщава The Guardian.

Но няма гаранции, че Додик ще избере изгнание. Възможно е да продължи да пренебрегва присъдата и международната общност и да остане на поста си, защитаван от паравоенните си формирования. За самата Босна това състояние на политически вакуум е изключително рисково. „Това е най-опасният момент за Босна от 1995 г. насам“, казва босненският политически анализатор Ясмин Муянович. „Това е криза, която може да приключи само с арест или с бягство“,

Възможно ескалиране и европейска намеса

През април е направен опит за арест на Додик след приемането на крайно законодателство. Босненската прокуратура издава заповеди за арест на него и още двама сръбски официални лица. Шест седмици по-късно се стига до напрегнато противопоставяне в източно Сараево, когато сръбската полиция възпрепятства агенти на Държавната агенция за разследване и защита (SIPA) от задържането му. Агенцията отстъпва.

Очаква се обжалването на присъдата от февруари да бъде разгледано до края на годината, вероятно още през лятото. Ако бъде потвърдена, забраната за заемане на длъжности ще влезе в сила, което може да доведе до нови президентски избори в Република Сръбска – с възможност за победа на опозиционна коалиция, склонна към сътрудничество отвъд етническите разделения и подновяване на кандидатурата на Босна за членство в ЕС.

В такъв случай може да бъде направен и нов опит за арест на Додик, а Босна може да поиска от европейските мироопазващи сили (Eufor) поне символична подкрепа.

„Единственият въпрос е дали Додик ще приеме решението и ще напусне президентския дворец“, казва Игор Црнадак – бивш външен министър на Босна и високопоставен член на опозиционната Сръбска прогресивна партия. „Или ще откаже да се оттегли? Никой не знае“.

Той добавя: „Смятам, че Босна е на исторически кръстопът“.

Западът реагира слабо, Орбан блокира санкции

Настоящият върховен представител, германският бивш министър Кристиан Шмит, настоява, че засега кризата е по-скоро политическа, отколкото сигурностна. „Как да решим този тип предизвикателство без ескалация? Това изисква много дипломация и разговори зад кулисите“, казва той, но добавя: „Не виждам как Додик отговаря на критериите за отговорен политически лидер“.

Миналата седмица Шмит докладва пред Съвета за сигурност на ООН за влошаващата се ситуация и призова за международна ангажираност, за да се предотврати катастрофа. Знаците не бяха обнадеждаващи – руската делегация напусна залата по време на изказването му, а сръбският член на ротационното председателство на Босна Жељка Цвиянович пристигна специално, за да атакува Шмит, поставяйки под въпрос легитимността му и обвинявайки го в „диктатура“ и „репресии“.

На ниво ЕС действията също са ограничени. Унгария блокира санкции срещу Додик, с подкрепата на Хърватия.

Финансовият натиск обаче нараства. САЩ, Великобритания, Германия, Австрия, Полша и Литва са предприели индивидуални наказателни мерки срещу него. Надеждите му, че завръщането на Тръмп на власт във Вашингтон ще доведе до отмяна на санкциите, засега не се оправдават – новата администрация проявява слаб интерес към Босна.

Ако обжалването бъде отхвърлено, Црнадак предлага Додик да последва собствения си съвет, даван навремето на обвиняеми сръбски лидери пред трибунала в Хага: „Предай се сам“.

„Това, което правиш сега, вреди директно на сръбския народ и на Република Сръбска“, казва Црнадак. „Ако обичаш народа си, ще отидеш в съда и ще се бориш за невинността си там“.