Ако няма памет, всичко е позволено – и това е страшно, посочи писателят Георги Господинов

„Дадох си сметка колко много смърт има около нас и колко възкресения трябва да има, за да може смъртта да се преработи и оцелеем”, посочи той във връзка с трагичната смърт на 12-годишната Сияна.

Творецът коментира, че и ние сме имали период на недоволство през 2013 г., както сега е в Сърбия. Според него тогава цялата енергия на града била по улиците. По думите му неговото поколение не било научено на съпротива, а само да марширува.

„Но вече и аз не виждам тази съпротива. Памет има, когато хората си говорят. Ако няма памет, всичко е позволено – и това е страшно. Ако няма памет, все едно няма Бог“, категоричен е писателят.

„Невероятно е, че по време на война в Украйна излизат книги и се събират хора, които обсъждат книги. Тази война е война за миналото – агресорът иска да се върне към Втората световна война, а моят роман завършва с това. Не можеш да си избираш време, в което да се окопаеш, и всички да живеят в това време, в което ти си бил велик“, сподели Господинов.

Той отбеляза, че един от най-хубавите му моменти е бил, когато получил писмо от жена, която четяла книгата „Физика на тъгата“ преди тежка операция и казала, че след като я прочела, останала с усещането, че ѝ се живее.

„Ако можем да живеем така, все едно отнякъде ни гледа едно дете. И това дете да го запазим живо“, призова авторът.