Аламанов: Който „не вярва във вируса“ да отиде две седмици доброволец в болница. Без предпазни средства

Публичните дебати са демократичен инструмент като референдума. Добре е да се използва съобразно съответната тема, за да има реален смисъл. Иначе може да се направи масово гласуване какво количеството изотопи да се използват в горивото на АЕЦ Белене. Което няма никакъв смисъл.

Разбирам желанието да се направи цирк „Лекари спорят За и Против ваксините“. Но от комуникационна гледна точка:

• Научният подход е ясен като методология – хипотеза, теория, обосновка, тестове, много тестове, контролни групи, докладване на негативните резултати, отново тестване, потвърждаване или отхвърляне на хипотезата, нова теория, нова хипотеза, нови тестове и т.н. Няма публични дебати. Не са част от научния метод. В научния метод има предоставяне на възможност други лаборатории да потвърдят или отхвърлят една хипотеза чрез експерименти. И след това се обсъждат резултатите от тези експерименти.

• Учените по цял свят изучават вируса. Много научни списания публикуват статии. Други учени публикуват други статии. Това е „научния подход“. А академичният разговор няма нищо общо с публични циркове.

• Няма „алтернативни факти“. Фактите са факти. Няма как да се спори върху факти. Фактите се проверяват.

• Лабораториите по целия свят дават данни. Без информация всичко е празни приказки. Вместо да се „дебатира“, трябва да се погледнат данните.

• С правене на подобен цирк се съсипва и малкото останал авторитет на учените. Ако се разправят публично като прости политици, как масовата публика да им вярва.

• Дават се криле на всички антиваксъри и фенове на всякакви конспиративни теории, които след две прочетени статии в някой блог, решават, че са епидемиолози. И може да поискат публични дебати по всяка тема.

• В едни публични дебати печелят по-агресивните социопати. Които просто крещят агресивно и завладяват разговора. Това ли е научният начин за оценка и анализ на риска от вирус?

• Всеки ден се открива по някой нов факт за вируса – как влияе на различни системи, как може би остава в някои органи, как може би има някои дълготрайни последствия, как различни групи са повече или по-малко податливи към него и т.н. Всичко това се открива с научни проучвания. А не с публични дебати или референдуми.

• Масовата публика не е магистър по молекулярна биология. Какво ще разбере от дебата? Масовата публика не знае даже какво е дезоксирибонуклеинова киселина и си мисли, че е лимонтузу, което се изстисква от риба. Масовата публика е на едно от челните места в света по вяра в конспиративни теории. Тази публика ли ще е арбитър на публичен диспут между лекари?

• Диспут се прави по теми, от които общността разбира и може да вземе адекватно решение – дали улиците да са еднопосочни, дали да се прави нов ремонт на Графа, дали да си отиде правителството, дали да има Зелена зона в нови квартали и т.н. Научните хипотези не са функция на референдум. Нито на публичен диспут.

• Мангъров и останалите антиваксъри имаха достатъчно медийно време, никой не ги е спирал или цензурирал. Достатъчно време да изложат теорията си и да дадат доказателства. Но няма нищо, само празни приказки пред медиите.

Целият „цирк публични дебати за ваксините“ изглежда като опит за медийна слава, без оглед на последствията. Превръщането на науката в елементарно надвикване пред камерите е срамно. На фона на огромния процент от масовата публика, който вярва как с ваксина ще ни „слагат чипове за контрол на съзнанието“, кой има нужда от допълнително опошляване на науката?

И със сигурност всеки, който „не вярва във вируса“, може да даде личен пример. Да отиде две седмици доброволец в болница. Без предпазни средства. Нали нямало нужда да се носят…

Моля ви, пожалете хората в това странно време. Не ги влудявайте допълнително.

Любомир Аламанов, Facebook