Андрей Райчев: Българинът иска да го управляват по европейски - без да го крадат

Това коментира Андрей Райчев пред DW.

"Допреди това бунтовете в България винаги са били бунтове на неимущите, на засегнатите, на хората в тежка икономическа криза, които не могат да си плащат тока или лекарствата. Сега е друго. Някои му се подиграват, че бил „бунт на ситите", но то не е така. В България вървят дълбоки и дългосрочни процеси, които са бавни. Бавните процеси в историята са най-важните процеси. В случая има два много бавни процеса, които кулминираха в ново качество. Първо, българинът не е този бедняк, който беше преди 30 години, не е онзи човек, на когото 200 долара в ресторанта му се виждаха като върха на възможния лукс, а 500 или 1000 долара заплата бяха най-върховната му мечта." - коментира Райчев.

"Днешният българин вече не е някакво оцеляващо, просещо същество. Та това е едното. Второ: радикално се промени отношението ни към Европа. Не в смисъл, че сме станали евроскептични, напротив: България е най-европозитивната членка. Но хипнозата „Европа" се развали. Българинът ходи на гурбет в Севиля, работи в Мьонхенгладбах, учи в Амстердам и т.н." - допълни той.

"Чисто и просто ние вече ставаме европейска страна. А една европейска страна не може да има този вид управление. Европейците са много по-взискателни към властта, много по-конкретни и склонни да обсъждат не някакви огромни теми преди избори, а чисто и просто да мислят за пари, за ползи, за практични неща. Защо тези пари не отиват за общото благо, а ги взима еди кой си?" - каза Андрей Райчев.

"Към Трифонов очакването беше не толкова да ни спаси, колкото да ни отърве. „Този ще ни отърве от онзи." Ако наистина е така, той просто не си изпълни задачата, въпреки че се опита. Това е провал не защото не съставиха правителство, а защото не ни отърваха от този вид система. Те го наричат „модела Борисов", но това не е „моделът Борисов", то е просто досегашното ни съществуване като някакви „присъдружни същества". А сега вече ние сме едни от европейците - и искаме европейско управление. Това увлечение по служебните министри не е онова очакване на поредните спасители. Не, това е просто желанието да дойдат някакви хора, които да управляват по европейски - без да те крадат. Или поне да крадат малко, невидимо, безшумно и не арогантно. Защото нещата, които тези министри разкриват на всяка крачка, са потресаващи. Например: проверени са само две болници, в едната - схеми за трансплантации на органи, в другата - надписани за един месец 400 пациента. Бъркат в две магистрали - там пък се оказва, че няма никакъв контрол върху раздаването на парите. При това те не правят нещо системно в момента - просто където и да бръкнеш, излиза някаква страхотия. Това българите смятат да го прекратят. И ще сменят, и сменят, и сменят играчите, докато се явят онези, които ще прекратят точно това." - уточни той.

"То е много просто: става дума за смяна на генерациите. Идват хора, които са учили в Европа, нямат комплекса от Европа. Това не е нещо извънредно или свръхестествено, ние го виждаме: те искат по-млади, по-усмихнати хора, които да приличат на европейски политици. Изобщо не казвам, че ще настъпят цветя и рози - просто, слава богу, свършва един важен етап в живота ни. Хората ще го правят, докато нагласят новата политическа система. Това не е никакъв замисъл, те не си казват „искаме такава и такава система, дайте да я направим". Не, това става опипом. Но има една опасност: хората може в един момент да се отвратят от неспособността на политиците да се коалират и тогава може да съборят парламента като такъв и да си направят президентска република." - смята Райчев.

Във връзка с евентуалния нов политически проект със служебни министри социологът каза: "Те много стриктно си спазват задължението да не бъдат засега политици. Аз виждам следното: тя като че ли ще бъде партия на десни хора. Те като икономисти имат този вид дясно мислене, но доколкото виждам, смятат сериозно да ашладисат и други неща, за да избегнат противопоставянето ляво-дясно. Петков има две показателни изказвания по въпроса. Първото е за червената линия с бедността. Той казва: аз съм десен човек, но не съм окей с 42% под границата на бедността. Втората част от това изречение звучи като лява идея. И другото му изказване, което се отнася до различието между него и Николай Василев: дясна програма в момента не бива да се прави, защото „запушването на течовете", тоест - преборването на корупцията, трябва да е съпроводено с нарастване на жизненото равнище. Такива постановки дават на Петков потенциал за диалог в целия спектър. Това дори десните ще го приемат като аргументация, а левите направо ще се зарадват, че се взимат предвид техните приоритети."

"Със сигурност не могат да направят партия, както знаете. Но има странични ходове. Могат просто да вземат някоя съществуваща партия, както царят навремето направи, както Божков направи на предпоследните парламентарни избори. Другият вариант е през движение да влязат в някаква коалиция. Но те все още не са обявили какво са решили и можем само да гадаем." - допълни Райчев.