В писмо до президента Джоузеф Кент заявява, че войната е започната под натиск от Израел и неговото влияние. Според експерти действащото законодателство изисква наличието на пряка заплаха, за да бъде оправдано започването на военни действия от страна на САЩ.

Новината е изненада за представителите на разузнавателните среди, пише информационната агенция. Кент е известен като близък до директора на Националното разузнаване Тулси Габард, която от началото на конфликта в Иран почти не се появява публично, с изключение на участие при предаването на тела на американски военнослужещи, загинали по-рано през месеца.

В по-широк контекст обаче тя е пример за поредното неразбирателство между Тръмп и американските служби за сигурност по отношение на войната в Иран.

Двете страни имаха разминавания още по въпроса за крайната цел на конфликта. Тръмп нееднократно заявява, че иска „нова власт“ в Техеран и открито насърчава смяна на режима. В същото време анализи на Националния съвет по разузнаване предупреждават, че дори мащабна военна операция трудно би довела до стабилна промяна на управлението. Според тях подобен сценарий крие риск от вакуум във властта и дори гражданска война.

Различия има и в оценката за военния потенциал на Иран. Президентът твърди, че страната е „напълно децимирана“ и армията ѝ е в разпад. От своя страна ЦРУ и Агенцията за национална сигурност предупреждават, че Техеран продължава да разполага със значителни асиметрични възможности. Според техни данни се подготвят кибератаки срещу критична инфраструктура в САЩ, както и операции под чужд флаг. Особено внимание се обръща на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, който остава добре организиран и мотивиран.

Темата за сигурността в Ормузкия проток също е повод за противоречия. Докато Тръмп настоява, че САЩ вече са елиминирали иранската заплаха и съюзниците трябва сами да поемат охраната на търговските маршрути, военното разузнаване предупреждава, че протокът остава силно рисков. Според тях Иран е разположил хиляди морски мини и мобилни ракетни установки, които продължават да застрашават корабоплаването.

Разминаванията се пренасят и в дипломатическата сфера. В началото на март се появиха сигнали за възможни преговори чрез посредничеството на Оман. ЦРУ е подкрепило проучването на тези канали с цел ограничаване на ескалацията. Белият дом обаче отхвърля подобен подход, като според президента условията не са достатъчно изгодни и Иран не е готов на реални отстъпки.

Напрежението се засилва и на вътрешно ниво. Отношенията между Тръмп и директора на Агенцията за национална сигурност Джошуа Ръд са обтегнати, като президентът го обвинява в бавна реакция при ирански дронови атаки. От своя страна експерти от службите предупреждават, че политическият натиск за бързи резултати може да подкопае качеството на разузнавателната информация.

Така, на фона на продължаващия конфликт, различията между политическото ръководство и разузнавателната общност в САЩ се задълбочават – както по отношение на стратегическите цели, така и при оценката на реалните рискове.