Искането идва от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, в който участват над 700 аптеки. Оттам предлагат максималната надценка да бъде повишена до около 18–20%, като аргументът е, че разходите за заплати, наеми, енергия и поддръжка са нараснали значително през последните години.
По действащите правила аптеките могат да начисляват до 15% надценка, а при някои медикаменти, плащани от Националната здравноосигурителна каса, има и допълнителен таван за максималната сума, която могат да получат. Според фармацевтите това поставя част от аптеките, особено в по-малките населени места, в затруднено финансово положение.
От другата страна на спора стои рискът за потребителите. По-високият допустим процент надценка би дал възможност на аптеките да увеличат крайните цени на лекарствата, особено при тези, които се заплащат от пациентите. Това може да натовари допълнително домакинствата, за които разходите за здраве и медикаменти вече са значителна част от семейния бюджет.
Подобна промяна обаче изисква внимателна оценка на ефекта – както върху финансовата устойчивост на аптечната мрежа, така и върху достъпа на хората до лекарства. Възможен е и компромисен вариант, при който да се търсят механизми за подкрепа на аптеките в малките населени места, без това автоматично да води до увеличение на цените за всички пациенти.
От Министерството на здравеопазването съобщиха, че при тях е постъпила декларация от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, но към момента няма обявени конкретни предложения за промени в наредбата.
