Архангелова задушница – ден за смирение и спомен за починалите

Задушница означава "за душата". В някои краища на България е познато като "одуши", което е пак "за душите" и оттам това е поменът, който правим заедно, съборно, във всички храмове. Отправяме своята молитва към Бога - нека упокои душите на всички от века починали православни християни, да им прости всяко волно и неволно прегрешение и да им дарува вечен живот. 

В православната традиция наред с молитвата е важна и милостинята. За упокой на душите на починалите са раздава най-често храна с краткото молитвено поменаване "Бог да прости!."

Житото на Архангелова задушница

Най-важното ястие на Архангелова задушница е житото, което се вари със захар и орехи. Вареното жито символизира възкресението и вечния живот – зърното умира, за да даде нов плод, както душата продължава да живее след смъртта.

В някои краища се добавят канела, ванилия или стафиди, а в други житото се залива с мед за повече сладост и благословия.

Прави се питка

На трапезата присъства и питка, често наричана "задушнична". Тя се приготвя с мая, украсява се с кръст или други християнски символи и се прелива с вино на гроба.

Питката се раздава за "Бог да прости" и се споделя със съседи и близки.

Основни ястия

Обичайно се приготвя и постна боб чорба или леща, тъй като денят обикновено се пада в постен период.

В някои региони жените готвят и сарми от зеле, печени чушки с боб, тиквеник или варени картофи – все ястия без месо, които се смятат за подходящи за задушница.

Неизменна част от обреда е и виното, с което се преливат гробовете – то символизира кръвта Христова и вечния живот.

Какво не се прави на Задушница?

Според народните вярвания, на този ден не се върши тежка работа – не се пере, не се шие и не се плете. Не се организират веселия, сватби и шумни събирания. Времето е за тишина, молитва и спомен. Дори поздравите са различни – вместо „Здравей“, хората си казват „Бог да прости“.