Проучванията, които предстоят, ще дадат информация за физическите характеристики на хората, дали началото на първата европейска цивилизация в днешните български земи, съобщава Дарик.

Според чл.-кор. Николов, учените имат достатъчно данни за начина на живот на хората в селището Слатина, но все още не е установено какви са били погребалните практики. Известно е, че селището е просъществувало около 500 години – от края на седмото хилядолетие пр. Хр., когато са пристигнали първите заселници, до около средата на шестото хилядолетие пр. Хр.

Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, погребана с дете в близост, непосредствено до останките на къща в периферията на селището, обясни чл.-кор. Николов. Смята се, че при погребенията по това време починалите са били полагани в Земята - Майка в ембрионална поза.

По време на дългогодишните разкопки на учените от Националния археологически институт с музей на БАН в селището Слатина са открити много постройки. Сред тях са две големи къщи от 117 и 147 кв. м., както и една от почти 300 кв. м. Селището е било оградено с концентрични ровове, които са имали предпазни и магически функции, в тях са извършвани жертвоприношения. Сред новооткритите находки в селището Слатина са различни предмети от бита и култа като костна лъжица и керамични съдове, пинтадера, части от култови масички за жертвоприношения. Разкопките на екипа на чл.-кор. Николов ще продължат в централната част на селището.