Асоциация "Родители": НВО вреди на децата!

Ежегодното му провеждане изисква огромен финансов и организационен ресурс, без да са налице ясни и видими положителни резултати, се казва в официалната позиция на асоциацията.

"Всяка година хиляди български ученици влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и страх в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на преждевременно състезание, чийто залог често е свързан не със знание и личностно развитие, а с напрежение и усещане, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задачи," заявяват от асоциацията. Според тях, в сегашния си вид НВО се е превърнало в източник на неравенство, тревожност и подмяна на образователната цел. То създава среда, в която подготовката за тестове измества на заден план реалното учене, креативността и личното израстване.

"Децата ни не се учат как да мислят, а как да отговарят „правилно“. Често губят вяра в себе си, защото не са „достатъчно добри“ според една изкуствена скала," се казва още в позицията.

НВО – Източник на социално разделение и "изнудване" за частни уроци

Сериозна последица от сегашния модел на НВО е нарастващото социално разделение. Подготовката за НВО в седми и десети клас често изисква скъпоструващи частни уроци – реалност, която много семейства не могат да си позволят. Така се създава система, в която не всички деца тръгват от една стартова линия. Ученици от различни социално-икономически среди имат различен достъп до подготовка, което изкривява реалната оценка за училищната система.

"Успехът започва да зависи повече от финансовите възможности, отколкото от труда, таланта или интересите на ученика. Това не е справедливо. Това не е приемливо," заявяват от асоциация "Родители".

Националното представително изследване „Българското училище – погледът на родителите“ (2023 г.), проведено от асоциация "Родители" и „Ноема“, потвърждава тези данни. Общо две трети от родителите (48% имат намерение, 9% вече са записали) или вече записват, или имат намерение да запишат децата си на частни уроци за кандидатстване след седми клас, за да им осигурят шанс да влязат в желаното училище.

Допълнителни 24% от родителите твърдят, че децата им посещават или са посещавали частни уроци извън кандидатстванията, за да напреднат в дадена област. Асоциацията смята, че родителите се чувстват "изнудвани от системата да заплащат за частни уроци", защото училището не може да предостави достатъчно добра подготовка.

Данните се подкрепят и от одита на Сметната палата (2019–2023 г.), който установява, че "значителен дял от родителите допълнително заплащат уроци извън училище за подготовка на учениците от всички възрасти", за да компенсират дефицитите в качеството на образователния процес. Според асоциацията, близо 60% от родителите плащат за частни уроци, което е обезпокоително.

Претоварване, стрес и изместване на фокуса от цялостното развитие

Националното външно оценяване в седми клас има пряка връзка с кандидатстването и с приема в профилирани и професионални гимназии. Този изпит се възприема като „решаващ“ за бъдещето на децата, като стресът започва месеци, дори години по-рано. Учебната година в седми клас е съсредоточена върху подготовка за НВО, концентрирайки всички усилия върху български език и литература, и математика, за сметка на останалите предмети.

"Изкуства, чужди езици, наука, технологии, социални и граждански умения остават извън полезрението на децата. Така образованието се ограничава до два предмета и две дати в календара, което изкривява представата за цялостно личностно развитие," подчертава позицията.

Емоционалното и финансово натоварване, както и усещането за „битка“ за добро училище, понякога изправят ученици и родители на ръба на изтощението. Децата са принудени да правят избор за бъдещото си образование на 13–14 години, често без реална представа за своите интереси и възможности.

Резултатите от НВО в седми клас са основен инструмент за "сортиране" на деца, без да се вземат предвид индивидуалните различия, личните интереси или потенциала за развитие. Тази система не оставя място за избор, а само за състезание – при това на прекалено ранна възраст. Дори в т.нар. елитни училища проблемите на системата не изчезват, което показва, че проблемът е в самия модел, а не в отделните училища.

НВО в 10. и 4. клас: Формализъм и ненужен стрес

Въпреки че НВО в десети клас се провежда на национално ниво, то няма роля при кандидатстване, избор на профил или професия. Това създава объркване и усещане за формализъм. Учениците са в ключова възраст за професионална ориентация, но вместо това отново попадат в рутината на тестове без практическа стойност.

Към финансовата тежест се добавя и психологическият натиск върху деца, родители и учители. Превръщането на образованието в изпитна надпревара води до тревожност, емоционално изтощение и усещане за провал още в ранна възраст, особено при децата в четвърти клас. "Вместо мотивация и радост от ученето, те носят в себе си страх, че няма да се справят, че ще разочароват, че ще изостанат," изтъкват от асоциацията.

НВО в четвърти клас има за цел да измери знанията и уменията в края на началния етап, но изпитният формат често поражда тревожност и несигурност у децата. Макар и да не се използват за прием или преместване, резултатите често се възприемат като индикатор за престиж, превръщайки се в източник на напрежение.

Призив за промяна

Асоциация „Родители“ вярва, че образователната система трябва да служи на децата, а не те на нея. "Вярваме, че всяко дете има право на подкрепа, уважение към индивидуалността си и шанс да развие пълния си потенциал, без да бъде поставяно в калъп," се казва в позицията.

От организацията настояват за:

* Ясен отговор на въпроса какво всъщност искаме да измерваме с НВО.
* Спешно преразглеждане на ролята, функцията и формата на сегашния модел на НВО.
* Задълбочен анализ на резултатите от НВО във всички етапи, с цел реално използване на данните за подобрение на учебното съдържание и методиката, а не само за статистика.
* Открит и отговорен обществен разговор с участието на родители, ученици, учители и специалисти.
* Фокус в образованието върху развитие на знания и умения у децата, а не върху стремеж към формални резултати.