9% от децата отпадат от училище. Ранни бракове и езикови бариери спират пътя им

Основните причини са заминаване на семействата в чужбина, бедност, ранни бракове и езикови дефицити. В кв. „Столипиново“ например много деца не ходят на училище, защото са живели в чужбина и не знаят български.

Образователният министър Красимир Вълчев обяви нова мярка: „Те ще бъдат тествани и най-общо ще им бъдат предписвани три пакета – 200, 500 и 800 часа да започнат само български език“.

Според него навременното включване е ключово: „Всички анализи показват, че когато едно дете е от семейство, в което не се говори български език, бъде обхванато по-рано в образователната система, то има по-голям шанс да получи училищно образование и да се интегрира ефективно“.

Вълчев припомни, че „Евростат отчете миналата година за първи път, че страната е под средноевропейския процент на преждевременно отпадналите от училище. В момента той е 9,3 на сто, а много години е бил 12–13 процента“.

Министърът предупреди, че санкциите към родителите не са достатъчни: „Не съм оптимист, че ще имаме по-висока събираемост, ако санкциите, наложени на родителите, незаписали децата си на училище, се събират от директорите. Системата няма достатъчно механизми да ги принуждава и компенсира с убеждаване и ежедневна работа“.

На терен работят 12 000 екипа по Механизма за обхват, а броят на образователните медиатори вече е близо 1900. „Има процеси на промяна на нагласите в ромските общности и голямата разлика от преди 15–20 години е, че много от родителите работят“, добави Вълчев.

Въпреки това проблем остава ежедневната посещаемост и т.нар. „избутване“ на деца в по-горни класове без усвоени знания. „Апелирах към всички учители – ако децата имат дефицити, в който и да е клас, да работят индивидуално, а не да следват учебните програми“, подчерта министърът.