Атанас Мангъров: Маската ми е от септември, мирише на джоб

От Щаба казаха, че всеки, който е положителен, трябва да влезе в болница, за да остане жив. Ако вие сте си вкъщи, кой ще дойде да ви прегледа. Ако дойде, той ще стане контактен и ще излезе от играта. Не искам да отговоря на въпроса дали преглеждам болни от коронавирус. Понякога нося маска, когато има нужда. Над 50 заразени с коронавирус съм преглеждал. Ходил съм и при други хора.

Банско е малък град, там можеха да се изследват контактните и да се изолират. Нали не си мислите, че в страната са само 1300 заразени. Ако се тестват всички, щяхме да намерим 70 000 заразени. Тествах се на 7-мия ден. Не съм бил под карантина. Никой не ми е казал. Преглеждал съм хора. Нямам близки, които да са минали през болестта. Майка ми е детски лекар и никога не съм ходил при нея с маска.

Това е вирусна инфекция. Това, които трябва да се направи е човек да си сложи пижамата, да си легне,  яде супички и да чака да му мине. Най-много да взима аспирин. В над 90 процента от случаите хората в отделенията могат да се лекуват вкъщи. Не може едната вечер да си умирающ, а на другия ден да ти няма нищо. Няма кой да преглежда хората вкъщи. Преглеждал съм  хора вкъщи, но не помня колко хора. Влизам в ковид зоната без маска. Важен е личният пример. Всички мерки-носене на маски на отрито, е управленско безсилие.

Смятам, че трябва да се спазват правилата, но тези правила са безсмислени. За да се спазва правило, то трябва да е разумно. Маската ми е в джоба. От септември си нося маската, мирише на джоб. В автобуса имаше циганки колкото искате. Там всички бяха без маски. Никой не ми направи забележка.  Готов съм да си платя 300 лева. Хонорарът ми в кабината е 10 лв., а вкъщи 200 лева. Това нещо рано или късно ще изчезне. Колкото повече се затваряме, толкова повече тази агония ще продължи.